Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (1 част)

Преходно поколение, съхранило един храм, който ти навярно не можеш да видиш поради липса на дистанция, но който създава пространството в сърцето ти, отклика на твоите думи и големия вътрешен пламък на радостите ти, чрез теб аз ще спася храма. Какво значение има кръгът на железните воини?

Нарекоха ме „справедливият“. Такъв съм. Ако съм проливал кръв, то е за да наложа не своята жестокост, а своето милосърдие. Защото сега мога да благословя оня, който целува коленете ми. И той е обогатен от благословията ми. И си тръгва в мир. Ала оня, който се съмнява в могъществото ми, какво печели от това? Когато вдигна ръка над него, изливайки меда на усмивката си, той не може да го получи. И си тръгва беден. Защото не става по-богат в самотата си от крясъка „Аз, аз, аз…“, който остава без отговор. Ако ме блъснеше от височината на крепостните стени, нямаше да съм аз този, който щеше да им липсва, а нежното чувство, че са синове. А утехата да бъдат благословени. А чистата вода в сърцето от полученото опрощение. А убежището, значението, голямото наметало на пастира. Нека коленичат, за да мога да бъда добър, нека ме почитат в моето величие, за да мога да ги извися. Кой всъщност говори тук за мен?

Аз не съм принуждавал хората да служат на моята слава, защото смирено се прекланям пред Бога и така Бог, който единствен я получава, обгръща в замяна всички в своята слава. Не съм използвал хората, за да служат на империята. Но си послужих с империята, за да създам устои на хората. Ако предварително съм удържал като дължимо плода на техния труд, то беше, за да го отдам на Бога, така че да се излее над тях като благодат в замяна. И ето че от хамбарите ми потича жито, което е награда. И по такъв начин, освен че е храна, то се превръща в светлина, химн и душевен мир.

Същото се отнася до всяко нещо, което засяга хората, защото този накит придобива смисъл на сватба, този стан придобива смисъл на племе, този храм — смисъл на Бог, и тази река — смисъл на империя.

В противен случай, какво биха притежавали те?

Империята не се гради с материалите. Материалите се поглъщат от империята.

Има съществования и преданост. Аз наричам преданост свързаността на съществованията: като мелницата, или империята, или храма. Или градината; понеже най-отчетлива е тази преданост при градината.

И така, идва някой, който не разбира стойността на нещата и това му е причинило измамна представа от погрешната наука, която е предназначена да разгражда, заради опознаването (опознаване, но не изпълване със съдържание, защото така пропада смисъла — както при буквите на книга, ако ти си ги разбъркал: — пропада смисъла на твоето присъствие. Ако ти разбъркаш поемата, зачеркваш поета. И ако градината вече не е нищо друго, освен едно струпване от насаждения, ти зачеркваш градинаря). И тъй този, който не разбира стойността на нещата, оголва като оръжие иронията, която не е свойствена за другиго, освен за морския рак. Понеже тя е разбъркването на буквите без да прочетем книгата. И той ти казва: „Защо да умираме за храм, който не е нищо друго, освен купчина камъни?“ И ти не му отговаряш нищо. „Защо да умираме за градина, която не е нищо друго, освен гъсталак от дървета и трева?“ И ти не му отговаряш нищо. „Защо да умираме за буквите от азбуката?“ И как ли щеше да се съгласиш да умреш?

Но в действителност, едно след друго той, неразбиращият, разрушава твоите имения. И ти отказваш да умреш, следователно, отказваш да обичаш; и именуваш този отказ „упражнение по интелигентност“, въпреки че си невеж; и той ти дава толкова злост, че да разрушиш това, което е направено и да прахосаш своята най-голямата ценност — смисъла на нещата.

И той оголва своя външен блясък, с което не би бил друго, освен грабител, щом не изгражда своето въздействие като този, който прави това, като междувременно полира своята фраза и изковава стила, който ще му позволи да я полира по-нататък. Неразбиращият постига един ефект на изненада със счупването на статуята, за да отклони вниманието ти чрез нейните парчета, понеже ти вярваше на вглъбяването и тишината на този храм, но не и на купчината чакъл, за която не си заслужава да умреш.