Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (1 част)

Веществата на земята не се организират случайно и не постигат извисяването си в дървото. За да създадеш дървото, ти си хвърлил най-напред семчицата, в която то спеше. Дървото е дошло от горе, а не от долу.

Твоята пирамида е лишена от смисъл, ако не свършва в Бога. Защото този тук се разпростира над хората, след като ги е преобразил. Ти можеш да се пожертвуваш за принца, ако той самият пада ничком пред Бога. Защото тогава твоето благо ти се връща, след като се е променило по вкус и по същина. И лихварят няма да пребъде, нито ръката сама, нито храмът сам, нито статуята. Откъде би дошла тази ръка, ако не е родена от едно тяло? Тялото съвсем не е съчетание от крайници. То прилича на платнохода, който не е резултат от случайното свързване на разнородни елементи, а, напротив, води началото си чрез различия и видими противоречия единствено от влечението към морето, което е едно, както тялото се състои от различни части, но не е сбор, защото човек не върви от материалите към цялото, а както ще ти каже всеки творец, всеки градинар и всеки поет — от цялото към материалите. И че стига да запаля у хората любовта към кулите, които се извисяват над пясъците, за да открият робите на робите на моите архитекти как да пренесат камъните и много други неща.

Голямата грешка се състои в незнанието, че законът е значение на нещата, а не повече или по-малко безплоден обред по повод на тези неща. Започна ли да законодателствувам по отношение на любовта, аз ще стана причина да се роди определена форма на любов. Моята любов е очертана от самите принуди, които й налагам. Тъй че законът може да бъде обичай, така както и жандарм.

Ето защо тази нощ, от висотата на крепостта, откъдето държа в моя власт града, откъдето моите гарнизони владеят градовете на империята и си предават съобщения с помощта на огньове по планините — както понякога се зоват стражите, обхождащи крепостните стени и всеки един се отегчава (ала все пак ще забележи по-късно, че придобиваше смисъл от този обход, защото на часовоя не му е даден език, за да намират отклик неговите стъпки в сърцето му, и той не знае какво прави, и всеки си мисли, че се отегчава, и очаква часа за супата. Ала аз добре зная, че не трябва да се придава значение на езика на хората и че моите стражи, които мечтаят за супата и се прозяват поради досадната работа на караула, грешат. Защото после, в часа за хранене, един часовой се храни и блъска с лакът съседа си — и усеща простор в себе си, — докато, ако ги държах затворени около копанята, нямаше да са друго, освен добитък.)

Тъй че тази нощ, когато империята се пропуква, когато тегне отсъствието на огньове по планините, защото нощта може да възтържествува, потушавайки ги един след друг, което е разруха на империята, а пък тази разруха ще застраши даже вкуса на ястието за вечеря и даже смисъла на целувката, която майката дава на детето. Защото това дете вече е друго, щом не принадлежи на една империя, и човек вече не целува Бога през него.

Когато има опасност от пожар, използва се обратният ход на пламъка. С верните си воини аз описах железен кръг и смазах всичко, което затворих вътре в него. Преходно поколение, какво значение имат кладите, в които те превърнах! Трябва да се спаси храмът на смисъла на нещата. Защото животът ме научи, че няма истинско мъчение в изтерзаната плът, нито дори в смъртта. Ала отзвукът расте според могъществото на храма, който придава смисъл на човешките дела. И оня, който е бил възпитан във вярност към империята, ако ти го държиш далеч от нея в затвора на изгнанието, виждаш как се изранява в решетките и отказва да пие, защото неговият език е загубил смисъл. И кой, ако не той, би се изранил? И оня, който е бил възпитан в морала на бащата, ако неговият син е паднал във водовъртежа и ти го задържаш на брега, усещаш как се гърчи в ръцете ти, за да се отскубне, и крещи, и иска да се хвърли в бездната, защото неговият език вече е изгубил смисъл. Ала виждаш първия горд и величествен в деня на празника на империята, а вторият сияе в деня на празника на сина. И онова, което причинява най-тежките ти страдания, точно то ти носи най-висшите радости. Защото страдания и радости са плод на отношенията ти с другите, а отношенията — плод на структурите, които съм ти наложил. А аз искам да спася хората и да ги заставя да съществуват, даже когато ги засягам посредством това, което ги кара да страдат, като затвора, който ги разделя от семейството, или изгнанието, което ги разделя от империята, защото ако ти ме упрекваш за това страдание заради привързаността си към семейството или към империята, ще ти отвърна, че твоята постъпка е абсурдна, тъй като аз спасявам точно това, което те кара да пребъдеш.