Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (1 част)

В сравнение с това, което ти би имал да кажеш, какво са думите, които ще откраднеш и които ще донесат разложение в езика ти?

Защото е потребно име само за планинските върхове, които се отличават от другите и правят по-ясен за теб света. И е възможно, ако творя, да ти донеса някои нови истини, чието име, веднъж формулирано, да бъде като името на някое ново божество в сърцето ти. Понеже едно божество изразява определена връзка между качествата, чиито елементи не са нови, но в него са станали нови.

Защото аз обмислих. И е добре да жигосам с желязо в сърцето ти числото, което може да те извиси. От страх после да не се изгубиш.

Но знай, че извън ключовите камъни на свода, които ми бяха разкрити от други, а не от теб, ти не можеш да изразиш чрез думите нищо, свързано със същината ти и твоя живот. И ако ми обрисуваш небето в алено и морето в синьо, аз отказвам да се развълнувам, тъй като щеше да ти е прекалено лесно наистина да ме развълнуваш!

За да ме развълнуваш, трябва да ме обвържеш с връзките на твоя език и затова стилът е божествено действие. Ти ми налагаш твоята структура и самия жив ритъм на твоя живот, които нямат равни в света. Понеже, ако всички са говорили за звезди, за извор и за планина, никой не ти е казвал да изкачиш планината, за да отпиеш от чистото мляко на звездните извори.

И ако случайно съществува език, съдържащ тази дума, тогава аз нищо не съм открил и не ти нося нищо, което е живо. Не се обременявай с тази дума, ако не трябва да ти служи всеки ден. Фалшиви богове са тези, които не служат за всекидневните вечерни молитви.

Но ако се случи образът да те озари, тогава той е планински хребет, откъдето се подрежда пейзажът. И дар от Бога. Дай му име, за да запазиш спомен за него.

Обзе ме непомръкващото желание да изграждам душите. И ме обзе омраза към поклонниците на практичното. Защото в крайна сметка, ако казваш, че служиш на действителността, не ще намериш какво да предложиш на човека, освен храна, която малко изменя вкуса си в зависимост от цивилизацията. (И въпреки това говорих за водата, която се превръща в химн!)

Защото удоволствието ти да бъдеш губернатор на провинция се дължи единствено на моята архитектура, която не ти служи за нищо в момента, а само те въодушевява в зависимост от създадения от мен образ на имението ми. И даже удоволствията, подхранващи суетата ти, не се дължат на предмети, които можеш да претеглиш и които в момента не ти служат за нищо, и ти схващаш само цвета им, получен в светлината на моята империя.

И любимата, петнадесет години потопена в благоухания и благовонни масла, обучена на поезия, изящество и мълчание, което единствено възпитава сдържаност и под гладкото чело е родина на изворите — нима ще ми кажеш, че тъй като друго тяло прилича на нейното, тя представлява същото питие за твоите нощи, каквото е платената проститутка?

И щом не правиш разлика между тях под предлог, че ставаш по-богат, като улесняваш завоеванията си, понеже ще ти струва по-малко грижи да изградиш една проститутка, отколкото да създадеш една принцеса, ти ще обедняваш.

Възможно е ти да не можеш да почувствуваш принцесата, тъй като самата поема не е нито подарък, нито запас, а изисква да се извисиш; възможно е да не бъдеш обвързан от изящния жест, както има музика, до която не ще достигнеш по липса на усилие, но то не значи, че тя нищо не струва, а че просто ти не съществуваш.

В мълчанието на моята обич съм слушал хората да говорят. Чувал съм ги да се вълнуват. Виждал съм в споровете да проблясва стоманата на ножовете. Колкото и да бяха мръсни те или пък жилищата им, извън апетита за храна никога не усетих да се оживяват заради блага, които имат смисъл извън езика, който говореха. Тъй като жената, заради която изпитваш желание да убиеш, сама по себе си винаги е нещо различно от едно обикновено тяло, тя е своеобразна родина, извън която се усещаш изгнаник без значение. Ето че изведнъж чайникът, в който се приготовлява вечерният чай, започва да ти липсва, защото чрез него губиш и неговия смисъл.

Но ако от глупост постъпиш погрешно и виждайки, че хората обичат чайника, го почиташ заради самия него и принудиш хората да го изработват, вече няма да има хора, които да го обичат и ти си разрушил и едното, и другото.

Същото е, ако раздробиш на части един образ, след като си познал крехкостта на децата, боготворенето на едно болнично легло, мълчанието, сякаш си пред някакъв олтар и тежестта на майчинството. Тогава, за да се увеличи техният брой, ти ще ми направиш конюшни или обори и ще вкараш твоите стада жени, за да раждат.