Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (1 част)

Здесь есть возможность читать онлайн «Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (1 част)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Цитадела (1 част): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Цитадела (1 част)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Философският роман — притча на Антоан дьо Сент-Егзюпери „Цитадела“, останал незавършен и издаден след смъртта на автора, е синтез на цялото му творчество. Той фокусира в себе си големите житейски теми и философските позиции на Екзюпери и цели да приобщи хората към всичко онова, което може да ги извиси. Така те ще изградят цитадела на човечността в сърцата си и ще надживеят себе си в своите дела.
Ново издание, съставено от Симон Ламблен с участието на Пиер Шаврие и Леон Венселиюс.

Цитадела (1 част) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Цитадела (1 част)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Окаяна и оскъдна радост — като радостта от порок. Напомня ми човек, който се чеше, когато нещо го сърби, и това му доставя удоволствие. Милувката, напротив, е подслон и дом. Когато милвам това дете, то е за да му дам закрила. И детето приема нейния знак по кадифената мекота на лицето си.

Ала ти, карикатура, жертва на суетата!

За тях, суетните, казвам, че са престанали да живеят. Та кой се заменя за нещо по-голямо от себе си, ако изисква първо да получи? Той не ще израсне, забавил развитието си за вечността.

Ето този храбър воин — ако го поздравя, как се вълнува и трепва като детето от милувката ми. И тук няма и помен от суета.

Какво трогва единия и какво трогва другия? По какво се различават?

Суетната, ако се унесе в дрямка…

Вие не ще познаете жеста на цветето, отдаващо на вятъра всичките си семенца, които няма да му бъдат върнати.

Вие не ще познаете жеста на дървото, отдаващо плодовете си, които няма да му бъдат върнати.

Вие не ще познаете ликуването на човека, отдаващ творбата си, която няма да му бъде върната.

Вие не ще познаете пламенното усърдие на танцьорката, отдаваща танца си, който няма да й бъде върнат.

Така е и с воина, който отдава живота си. И ако го поздравявам, то е защото е прехвърлил мостчето си. И го уча, че чрез него са се жертвували всички хора. И ето че той е доволен не от себе си, а от хората.

Ала суетният — пълна карикатура. А аз не искам скромност, понеже харесвам гордостта, която е съществуване и постоянство. Ако си скромен, ти се поддаваш на вятъра като ветропоказател. Тъй като другият има по-голяма тежест от тебе.

Искам от теб да живееш не от онова, което получаваш, а от това, което даваш, защото само то те извисява. Но не значи да презираш отдаденото. Ти трябва да завържеш плод. И тъкмо гордостта направлява постоянството. В противен случай по волята на ветровете ти би го изменил на цвят, на вкус, на мирис!

Но какво е за тебе плодът? Твоят плод има стойност само ако не може да ти бъде върнат.

Ала жената, заела тържествена поза върху пищно украсеното си ложе и живееща от възхитените възгласи на тълпата, казва: „Аз отдавам красотата си, прелестта си и величествената си походка и хората застиват очаровани, когато минавам, носейки се като чудна ладия на предопределението. И самото ми съществуване е дар за тях.“

Суетата произтича от фалшивия дар, плод на самоизмама. Понеже можеш да дадеш само това, което си преобразил, както дървото дава плодове, след като е преобразило земята. Танцьорката — танца, след като е преобразила походката си. А воинът — кръвта си, която заменя за храм или за империя.

Ала разгонената кучка е нищо. Въпреки че кучетата я наобикалят и я молят настойчиво. Онова, което дава, тя изобщо не е преобразила. И радостта й е открадната от радостта на съзиданието. Тя се раздава щедро без усилие, за да задоволи желанията на кучетата.

Ами онзи, който буди завист и се опива от аромата й. Щастлив е, когато му завиждат.

Карикатура на дар. И той се надига, за да вземе думата по време на угощения. И се огъва пред гостите като натежало от плод дърво. Но гостите няма какво да откъснат.

Ала винаги се намират такива, които вярват, че са откъснали, защото са по-глупави от първия и считат, че той им е оказал чест. И ако суетният го знае, вярва, че е дал, тъй като другият е получил. И се поклащат един пред друг като две ялови дървета.

Суетата е липса на гордост, подвластност на тълпата, отвратително самоунижение. Ала ти търсиш простолюдието, за да ти даде вяра в плодовете си.

Или пък човекът, облагороден от усмивката на царя: „Значи ме познава“, ще си каже той. Но ако в него имаше любов към царя, би се изчервил от удоволствие, без да промълви дума. Тъй като тази царска усмивка щеше да има за него един-единствен смисъл: „Царят приема да пожертвувам живота си…“ И изведнъж целият му живот сякаш е отдаден и заменен за величието на един цар. „Аз допринесох, би могъл да си каже той, за хубостта на царя, който е хубав от това, че е гордостта на един народ.“

Ала суетният завижда на царя. И ако царят му се е усмихнал, той се нагиздва с тази усмивка и се разхожда като карикатура, за да завиждат сега пък на него. Царят му е заел багреницата си. Тук има само имитация и душа на маймуна.

LXI

Тези хора са рожби на морала, създаден от търговците, които се стремят да пласират стоките си. Ти вярваш, че радостта ти идва от получаването и купуването — та как би си спомнил за обратното, когато са положени толкова усилия да бъдеш обвързан с предмета?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Цитадела (1 част)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Цитадела (1 част)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Антуан де Сент-Экзюпери - Маленький принц. Цитадель (сборник)
Антуан де Сент-Экзюпери
libcat.ru: книга без обложки
Антуан Сент-Экзюпери
libcat.ru: книга без обложки
Антуан Сент-Экзюпери
libcat.ru: книга без обложки
Антуан де Сент-Екзюпері
Антоан Сент-Екзюпери - Избрани творби
Антоан Сент-Екзюпери
Антуан де Сент-Екзюпері - Маленький принц
Антуан де Сент-Екзюпері
Антуан де Сент-Экзюпери - Цитадель
Антуан де Сент-Экзюпери
Антуан Сент-Экзюпери - Цитадела
Антуан Сент-Экзюпери
Антуан де Сент-Екзюпері - Повне зібрання творів
Антуан де Сент-Екзюпері
Антуан де Сент-Екзюпері - Земля людей (збірник)
Антуан де Сент-Екзюпері
Отзывы о книге «Цитадела (1 част)»

Обсуждение, отзывы о книге «Цитадела (1 част)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x