Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (1 част)

Но ето че ако другият завърти скърцащото колело, за да издигне кофата от дъното на кладенеца, после я избута на стубела, смеейки се на скромната си победа, после, наведен, я влачи към мен от слънцето до сянката на стената, където го чакам, и напълни чашата ми от това хранилище на свежест — в този миг аз се потапям в любовта му.

Споходи ме великият пример за куртизанките и любовта. Понеже, ако вярваш в материалните блага заради самите блага, ти се залъгваш. Както има зърнат от планинските висоти пейзаж, само доколкото ти сам ще си го построил чрез усилието на твоето изкачване, така е и с любовта. Нищо няма смисъл само по себе си, ала за всяко нещо истинският смисъл е структура. И твоето лице от мрамор не е сума от нос, ухо, брадичка и още едно ухо, а мускулатура, която ги свързва. Свит юмрук, който задържа нещо. И образът на поемата не се съдържа нито в звездата, нито в числото седем, нито в кладенеца, а единствено във възела, в който ги свързвам, заставяйки моите седем звезди да се къпят в кладенеца. И несъмнено потребни са свързани предмети, за да се покаже връзката. Но нейната власт не се крие в предметите. Лисичият капан не се заключава нито в тела, нито в поставката, нито в каквато и да е негова част, а в едно съчетание, което е творчество, и ти чуваш лая на лисицата, защото е хваната. Същото е и с мен — певец, скулптор или танцьор, аз ще съумея да те хвана в капаните си.

Така е и с любовта. Какво трябва да очакваш от куртизанката? Нищо, освен отпускане на плътта след завоюване на оазисите. Тъй като тя не изисква нищо от тебе и не те принуждава да бъдеш. И твоята признателност в любовта, когато ти се иска да полетиш на помощ към любимата, е знак, че е призован архангелът, който спеше у тебе.

Разликата не е в леснотата, понеже ако тази, която обичаш, също те обича, достатъчно е да разтвориш обятия, за да я приемеш там. Разликата се крие в дара. Дарът е невъзможен при куртизанката, понеже тя счита, че това, което й носиш, ти предварително й го дължиш.

И когато някой ти налага дан, ти ще оспорваш този налог. Защото това тук е смисълът на танца, който се танцува. И войската, пръснала се вечер из градския квартал на червените фенери, с бедната си заплата в джоба, която трябва да стигне задълго, се пазари и купува любов, сякаш е храна. И както храната я прави способна за нов поход в пустинята, така и любовта успокоява плътта и я прави способна да понесе самотата. Ала всички те са се превърнали дюкянджии и няма дори помен от пламенно усърдие в любовта.

За да даряваш куртизанката, трябва да си по-богат от цар, понеже за онова, което й носиш, тя благодари преди всичко на себе си, ласкае се от успеха си и се издига в собствените си очи за това, че е тъй ловка и тъй хубава и че ти е измъкнала такъв откуп. И в този бездънен кладенец ти можеш да изсипеш товара на хиляда кервана със злато, без да си започнал да даваш. Защото трябва някой, който да получава.

Затова моите воини привечер милват с ръка по ушите уловените пясъчни лисички и смътно изпитват любов, хранейки илюзията, че даряват дивото животинче, и са опиянени от признателност, ако то дойде да се сгуши до сърцето им.

Но в квартала на червените фенери намери ми една куртизанка, която да се сгуши до рамото ти, защото си й потребен?…

Все пак случва се някой от моите хора, нито по-богат, нито по-беден от другите, да гледа на златото си като на семенца, които дървото желае да разпилее по вятъра, тъй като то е воин и презира запасите.

И той се разхожда нощем край бордеите, обгърнат във великолепието на своята щедрост. Като сеяча на ечемик, той крачи с широки крачки към земята алена, достойна да получи дар.

И моят воин разпилява богатствата си, лишен от желание да ги скъта, и е единственият, който познава любовта. И навярно буди любов и у куртизанките, тъй като тук се танцува друг танц и в този танц те получават.

Казвам ти, голямата грешка е да не знаеш, че да получаваш е съвсем различно от това да приемаш. Получаването е преди всичко дар, с който отдаваш себе си. Скъперник е не този, който не се разорява с подаръци, а оня, който не отдава светлината на собственото си лице в замяна на твоя дар. Скъперница е земята, която не се разхубавява от хвърлените от теб семена.

Куртизанки и пияни воини понякога излъчват светлина.

Тогава се настаниха в моята империя мародерите. Защото никой вече не създаваше човека. И патетичното лице тук вече не беше маска, а похлупак на празен съд.