Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (1 част)

И ако дойдат да ти кажат: „Отхвърли я, защото всичките ти грижи са напразни…“, изслушай ги снизходително, но не изменяй поведението си, понеже веднъж вече си направил избор. И ако някой може да ти отнеме това, което получаваш, кой си присвоява властта да ти отнема това, което ти даваш?

И ако дойдат да ти кажат: „Тук имаш дългове. А тук нищо не дължиш. Тук ти признават отдаденото. А тук ти се подиграват за това“, запуши си ушите за аритметиката.

На всички тях ще им отговориш: „Да ме обича някой, значи да обедини усилията си с моите.“

Така е и с храма, където единствен приятелят влиза, но е безброен.

И това е същата тайна, на която те уча. Цялото ти минало е само едно раждане, както до днес събитията в империята. И ако съжаляваш за нещо, ти си толкова безразсъден, колкото някой, който би съжалявал, че не е роден в друга страна или в друга епоха, че не е малък, когато е голям, и от тези абсурдни блянове би почерпил отчаяние за всеки един момент. Безумец е този, който нащърбя зъбите си с миналото, то е гранитен блок и е отлетяло. Приеми днешния ден, както ти е подарен и не се блъскай в непоправимото. „Непоправимо“ няма смисъл, защото то е отличителният белег на всяко минало. И щом като не съществуват нито постигната цел, нито отминал цикъл, нито завършена епоха, освен за историците, които ще ти измислят тези разделения, как би разбрал, че стъпката, която още не е стигнала целта и никога няма да я стигне, е за съжаление — понеже смисълът на нещата не се съдържа във веднъж струпания запас, с който се хранят уседналите, а в топлината на преображението, на движението или на желанието. И наскоро победеният, който под ботуша на победителя отново събира силите си, за мен е по-голям герой в усилието си, отколкото оня, който се наслаждава на вчерашната си победа, както човек, уседнал върху запасите си, и вече потегля към смъртта.

Тогава, ще ми кажеш ти, към какво трябва да се стремя? Тъй като целите нямат никакво значение. И аз ще ти дам в отговор тази голяма тайна, скрита под прости и банални думи, на която постепенно ме научи мъдростта в течение на живота: да подготвяш бъдещето значи единствено да градиш настоящето. И се изхабяват в утопии и блянове хората, преследващи далечни миражи, плод на въображението им. А истинското откривателство е да разгадаеш настоящето под обърканите му проявления и пълен с противоречия език. Но оставиш ли се на безплодните си блянове за бъдещето, които са празни приказки, ти заприличваш на оня, който мисли, че може да открие своята колона и да гради нови храмове със свободата на перото си. Ала как би срещнал неприятеля си и при липса на неприятел кой би създал устоите му? В противовес на кого би моделирал своята колона? Колоната се създава в продължение на поколения чрез износването си, устоявайки на живота. За каквато и форма да се отнася, ти не я откриваш, а я полираш против обичая. И така се раждат великите творения и империите.

Винаги трябва да слагаме ред само в настоящето. Каква полза да спорим за това наследство? Бъдещето — ти не трябва да го предвидиш, а да го позволиш.

И несъмнено имаш работа, когато настоящето ти е предоставено като материали. Това съчетание от овце, кози, поля с ечемик, жилища, планини, които съществуват в мига, аз го наричам имение или империя и извличам от тях нещо, което не е съществувало там, а за мен е единно и неделимо, защото който се докосне до него с интелекта си, ще го разруши, без да го е опознал, и така полагам основите на настоящето, както усилието на мускулите ми при изкачването на хребета подрежда пейзажа и ми дава възможност да присъствам на тази синя нежност, в която градовете напомнят яйца в гнездата на полята, което не е нито по-истинско, нито по-лъжовно от градовете, видени като кораби или храмове, а друго. И е в моя власт да направя от човешката орис храна за своето спокойствие.

И тъй, знай, че всяко истинско творение не е предразсъдък относно бъдещето, преследване на химера и утопия, а ново лице, разчетено в настоящето, което е хранилище на получени в наследство разхвърляни материали, и за теб не става дума нито да им се радваш, нито да се оплакваш от тях, понеже и те като теб просто съществуват, след като са се родили.

Остави бъдещето като дървото да развие един по един своите клони. От настояще към настояще дървото ще се е извисило и ще навлезе завършено в смъртта си. Не се тревожи за империята ми. Откакто хората разпознаха това лице в разпокъсаността на нещата, откакто постъпих като скулптор с камъка, чрез величието на своето творение, аз пришпорих съдбата им. И оттогава те ще вървят от победа към победа, и оттогава моите певци ще имат какво да възпяват, понеже вместо да величаят мъртви богове, те просто ще прославят живота.