Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (2 част)

Защото тук стъпката ти е на човек, обречен на смърт, а там — на получил избавление, тук издава изненада, там — изход от изненадата. Тук сочи преследване, а там е предпазлива и внимателна, сякаш си в стаята, където спи любимата и ти не искаш да я събудиш.

И сигурно нищо няма да се случи през по-голямата част от пътуванията ти, тъй като стигат тези различия наистина да съществуват за теб и да е мотивиран, необходим и абсолютен церемониалът, който ще се роди от тях, за да придаде достойнство на танца ти. Тогава чудото ще се състои, макар че човекът, присъединил се към кервана ти, ако не знае езика ти и не споделя страховете, надеждите и радостите ти, ако просто се ограничи до същите жестове, както водачите на впряговете ти, няма да се натъкне на нищо, освен на празнотата в пустинята и ще се прозява през цялото време, докато прекосява една безпределна шир, която ще му навява само скука, и нищо от моята пустиня няма да го промени. Кладенецът за него ще е само тесен отвор, който е трябвало да се изчисти от пясъка. И какво би научил за неприятеля, щом като той по природа е невидим? Тук става дума само за шепа семена, носени от ветровете, въпреки че са достатъчни да преобразят всичко за оня, който се окаже свързан с това място, както солта променя вкуса на ястието. И моята пустиня, стига само да ти покажа правилата на играта в нея, придобива такава власт и такава притегателна сила за теб, че мога да те избера посредствен, егоистичен, мрачен и скептичен в предградията на града или в застоя на оазиса и да ти наложа едно-единствено прекосяване на пустинята, за да се разпукне човекът в теб като освободено от обвивката си зрънце и да се извиси и укрепне духът и сърцето ти. И ти ще се върнеш преобразен, великолепен и изграден така, че да заживееш живота на силните. И ако съм се задоволил да те направя частица от нейния език, понеже същината не се съдържа в нещата, а в смисъла на нещата, в пустинята ти ще покълнеш и пораснеш като слънце.

Ще си я прекосил като чудотворен басейн. И когато се изкачиш на отсрещния бряг, усмихнат, мъжествен и възхитителен, жените ще те познаят, теб, когото са търсили, и ще трябва само да се държиш презрително, за да ги завладееш.

Луд е, който твърди, че търси щастието на хората в задоволяване на техните желания, и гледайки ги как вървят, си мисли, че за човека е важно постигането на целта. Сякаш някога е имало цел.

Затова ти казвам, че на първо място и преди всичко за човека са важни напрежението на силовите линии, в които е закален, собствената му вътрешна плътност, породена от тях, отзвукът на стъпките му, притегателната сила на кладенците и трудният за изкачване планински връх. И ти не ще твърдиш, че успелият да го изкачи, ако току-що е покорил със силата на ръцете си и с цената на ожулените си колене някой остър зъбер, изпитва толкова посредствено удоволствие, колкото удоволствието на уседналия, който, довлякъл в почивен ден размекнатата си плът, се тръшва на тревата върху леснодостъпното кубе на някой заоблен хълм.

Но ти си размагнитил всичко, разхлабвайки божествения възел, който свързва нещата. Защото виждайки, че хората напрягат усилия да достигнат кладенците, ти помисли, че става въпрос за кладенци и им изкопа кладенци. Виждайки, че те се стремят към почивката на седмия ден, ти увеличи почивните им дни. Виждайки, че желаят диамантите, безразборно им раздаде диаманти. Виждайки, че се страхуват от неприятеля, унищожи неприятелите им. Виждайки, че копнеят за любов, ти им построи квартали с червени фенери, големи колкото столици, където всички жени са за продан. И така се показа по-глупав от оня древен играч на кегли, за когото някога ти говорих, напразно търсил наслада в жътва на поваляни от робите му кегли.

Но не мисли, че съм ти казал да култивираш желанията си. Защото няма ли движение, няма и силови линии. И ако кладенецът е близо до теб, ти, разбира се, го желаеш, когато умираш от жажда. Но ако поради някаква причина той остава недостъпен за теб и не можеш нито да получиш нещо от него, нито да му отдадеш, той сякаш не съществува. Същото е при случайно срещнатата жена на улицата, която не може да представлява нищо за теб. По-далечна, въпреки разстоянието, отколкото ако живееше в друг град и беше омъжена другаде. Аз я преобразявам за теб, ако я превърна в част от обтегната структура и ако ти можеш да си помечтаеш, например да напредваш към нея в нощта, понесъл стълба към прозореца й, за да я отвлечеш, да я метнеш на коня си и да й се насладиш в убежището си. Или ако си войник, а тя — кралица, да можеш да храниш надежда, че ще дадеш живота си за нея.