Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (2 част)

Аз мога само да изпитам върху теб моето имение. И затова вярвам в делата. Тъй като винаги съм считал за лекомислени или слепи хората, които различават мисълта от действието. Различават се идеите, които са мисли, превърнати в пазарска стока.

Тъй че ще ти поверя каруца и волове или поне бухалка за очукване на зърното. Или наглеждането на майсторите на кладенци. Или брането на маслините. Или празнуването на сватбите. Или погребването на мъртвите. Или каквото и да е, което те заставя да се вградиш в невидимата конструкция и те подчинява на силовите й линии, и тези силови линии ще направят този жест лесен за теб, а другия — труден.

Ти ще срещнеш задължения и забрани. Защото това поле е непригодно за обработка, но не и другото. Този кладенец ще спаси селото, а другият ще го разболее. Тази девойка е за женене и селото й ще се превърне в химн. Но другото село оплаква своя покойник. И когато теглиш на една страна, цялата рисунка идва към теб. Защото орачът пие. И майсторът на кладенци омъжва дъщеря си. И булката яде хляба на първия и пие водата на втория, и всички празнуват същите празници, молят се на същите богове, оплакват по същия начин мъртвите. И ти ставаш такъв, каквито стават хората в това село. После ще ми кажеш какъв човек се е родил в тебе. И ако той изобщо не ти харесва, само тогава ще отречеш моето село.

Защото няма разхождащ се безделник, комуто да е дадено да вижда. Съчетанието, което единствено се показва, е нищо, и как би могъл изведнъж да обхванеш бога, когато той не е друго, освен упражняване на сърцето ти?

И аз наричам „истина“ само това, което те въодушевява. Защото не съществува нещо, което да се доказва нито за, нито против. Ала ти не се съмняваш в красотата, ако това лице намира отклик у тебе. Тогава ще ми кажеш, че то наистина е красиво. Същото е за имението или за империята, ако те кара да приемеш да умреш за нея, щом веднъж си я открил. Как така, би ми казал ти, са истински камъните, но не и храмът?

И ако от вътрешността на манастира, където те възпламенявам с най-великото от лицата, след като съм те изградил така, че да се изяви пред теб, то се яви, как би го отрекъл? Как можеш да ми кажеш, че е истинска красотата в лицето, но не и Бог в света?

Нима мислиш, че красотата на лицата е естествена за теб? А аз казвам, че тя е плод на наученото от теб. Защото не познавам сляп по рождение, вече излекуван, който изведнъж да е трогнат от някоя усмивка. Него трябва да го научиш какво е усмивка. Ала ти знаеш още от детството, че една определена усмивка подготвя радостта ти, защото загатва за изненада, която още крият от тебе. Или че така свъсени вежди подготвят мъката ти, или че една трепереща устна предвещава сълзите, или че определен блясък в очите издава увлекателен план и че точно такова навеждане е предвестник на покоя и доверчивостта в нейните обятия.

И от твоите сто хиляди опита ти изграждаш един образ, този на съвършената родина, която може да те приеме изцяло, да те преизпълни и да ти влее живот. И ето че ти я разпознаваш в тълпата и предпочиташ да умреш, отколкото да я загубиш.

Мълнията порази сърцето ти, ала твоето сърце беше подготвено за мълнията.

Нима любовта не е това, за което ти казах, че трябва много време, за да се роди, понеже тя може да бъде откровение за хляба, към който те научих да изпитваш глад. Така аз подготвих отклика, който ще намери у теб поемата. И поемата, която би накарала друг да се прозява, осветява душата ти. Приготвих ти глад, неведом за самия себе си, и желание, което още няма име. То е единство от пътища, структура и архитектура. Богът, който е отреден за него, ще го пробуди изведнъж в неговата цялост и всички тези пътища ще се превърнат в светлина. И несъмнено ти не знаеш за всичко това: защото ако го познаваше и го търсеше, то вече би било назовано. И значи вече си го намерил.

(Бележка за по-късно: Вследствие на погрешна аритметика тези глупаци повярваха, че съществува противоположност на всяко нещо. И противоположното на демагогията е жестокостта. А в живота връзките са така преплетени, че ако унищожиш едната от две противоположности, загиваш.

Защото аз казвам, че противоположното на каквото и да било е и не е друго, освен смъртта.

Така е с този, който преследва противоположното на съвършенството. И от зачеркване към зачеркване изгаря целия ти текст. Защото нищо не е съвършено. Ала оня, който обича съвършенството, винаги подобрява.

Също и този, който преследва противоположното на благородството. И изгаря всички хора, защото никой не е съвършен.