Джеймс Патерсън - Двойна заплаха

344.19.204.411

34.41.920.441/1

34.419.20.44/11

344.192.04.411

Списъкът продължаваше отвъд цифрите на екрана, но пак се натъквахме на същия загадъчен номер — същия, който беше изписан на пощенската торба в Смитсониън .

— Това е Ай Пи адрес, Алекс. На някакъв уебсайт. Или поне Киц така е смятал.

— Защо обаче не го е споделил с нас? — попитах. — Какво става тук, Сампсън?

— Може би все още не е бил открил правилната комбинация. Може би не му е стигнало време да довърши проверката. Или пък сайтът е бил закрит.

— Има само един начин да го разберем — казах аз. — Хайде да започнем от най-горната комбинация и да продължим надолу по списъка.

Бри Стоун стоеше съвсем сама на покрива на къщата на Източна деветнадесета улица, загледана в мястото, където слънцето беше изпекло кръвта на Брайън Кицмилър до съсухрено черно петно. В главата й препускаха трескаво все погрешни въпроси: Много ли си страдал, Киц? Изненадал ли те е той? Дали си имал възможност да се съпротивляваш? Имал ли си въобще някакъв шанс? Знаеш ли кой го е направил?

Въпросите бяха неизбежни, човешки, но без никаква полза за това разследване. Тя се нуждаеше от нещо, което да фокусира вниманието й върху методите на убиеца, а после да проследи всяка улика, която той може да е оставил тук.

Тази вечер екипът от биотехници щеше да дойде, да почисти жълтата къща. Собствениците се връщаха утре в града. Това бе последният оглед на мястото, последната й възможност да открие никакво доказателство, което ежедневието щеше да заличи завинаги.

Всичко сочеше към това, че убиецът се е изкачил през капандурата на покрива, а го е напуснал през скелето отзад, обхващащо двете съседни къщи. При аутопсията на Киц бяха открити охлузвания под мишниците и влакна от тъканта на ризата му, където е бил вързан с дебело въже от синтетична материя или някаква корда. В кръвта му бе открит хлорен хидрат, но не беше смъртоносна доза, от което пък следваше, че е бил в безсъзнание. Това засега беше единствената добра новина.

В къщата не откриха следи от кръв или поне не от съществено значение. Гърлото на Киц е било прерязано тук, на покрива, при това малко преди пристигането на полицаите. Убиецът навярно е можел да подбере съвсем точно най-удобния момент.

Копелето е избрало момента малко преди да се обади, нали? Всичко е планирал внимателно, включително и това, че Киц ще умре скоро след пристигането ни.

Бри притисна с пръсти тила си. Пулсиращото главоболие, с което се бе събудила, се бе превърнало в целодневно изтезание. А черната риза, която носеше, наистина се оказа лош избор, защото вече почти изцяло бе просмукана с пот.

Младата жена тръгна към скелето, отмина разпилените по асфалта угарки и смачканите кутии от бира, които ги нямаше преди, което означаваше, че някой е бил тук. „Психотуристи“ — така обичаше да ги нарича Алекс, — жалки сбърканяци, привличани от местата, станали сцени на серийни убийства. По дяволите, този случай навярно беше най-сензационният за последните десет години, за нещастие на всички замесени в него.

Бри погледна надолу от покрива. По това време на деня паркингът беше почти празен. Там, в едно от запазените места за паркиране, намериха „Тойота“-та, модел „Камри“, на Киц.

Следователно убиецът си е тръгнал пеша или го е чакал друг автомобил.

Но ако се приеме, че въобще е напуснал местопрестъплението.

Дали беше така?

Или е останал, за да наблюдава ида трупа спомени?

И дали при всяко убийство продължава да се навърта наоколо?

Всъщност убийството е било извършено насаме, което е интересно отклонение в практиката на ВПУ. Публиката е била много, много по-голяма, но този път по-абстрактна — някъде там, в царството на телевизионните зрители. Бри се запита дали той е искал — дали се е нуждаел — да провери „на живо“ как ще реагира тълпата, насъбрала се на Деветнадесета улица. Бри бе готова да заложи бронежилетката си, че копелето е направило точно това.

Ами жената, която му е била съучастница в Балтимор? И тя ли е била тук? Дали е част от всичко още от самото начало? Какви са отношенията им? Любовници ли са? Или бивши съквартиранти в някоя лудница? И какво ги свързва с Кайл Крейг?

Бри поседя на ръба на покрива, после се спусна долу по скелето, като напредваше предпазливо, защото точно в момента се чувстваше леко неуверена. Прекалено много стрес, недостатъчно сън, рядко оставаше с Алекс насаме. След броени секунди тя стъпи на земята.