Питакъс Лор - Аз съм номер четири

— А ти знаеш ли, че краят на света ще дойде на 21.12.2012 г.?

Сам кимва и се ухилва.

— Ами да, чух за това. Предполагаемият срок на годност на Земята, краят на календара на маите.

— Срок на годност? — обаждам се и аз. — Като маркировката „най-добър до“, дето я печатат върху кутиите с мляко? Земята ще се пресече ли?

Засмивам се сам на шегата си. Сам и Анри не ми обръщат никакво внимание.

Тогава Сам казва:

— А ти знаеш ли, че житните кръгове отначало са били използвани като средство за навигация за агхарианската извънземна раса? Но това е било преди хиляди години. Днес ги създават само отегчени фермери.

Отново се разсмивам. Изпитвам огромното желание да попитам какъв тип хора измислят теории на конспирацията с извънземни и дали това отново не са отегчените фермери с житните кръгове, но не го правя.

— А какво ще кажеш за центурите? — пита Анри. — Знаеш ли за тях?

Сам поклаща глава.

— Те са извънземни, които живеят в земното ядро. Свадлива раса са и постоянно се дърлят помежду си. Когато се впуснат в граждански войни, по повърхността на Земята се получават проблеми. Появяват се неща като земетресения и вулканични изригвания. Цунамито от 2004-а? Всичко това беше заради безследно изчезналата дъщеря на краля на центурите.

— Открили ли са я? — питам.

Анри поклаща глава, поглежда ме, после отново се обръща към Сам, който се усмихва заради играта.

— Така и не я откриват. Теоретиците вярват, че тя може да променя формата си и че живее някъде из Южна Америка.

Теорията на Анри е толкова добра, че според мен няма как да си я е измислил в момента. Стоя там и наистина размишлявам над нея, въпреки че никога не съм чувал за извънземни, наречени центури, и знам със сигурност, че никой не живее в земното ядро.

— А ти знаеш ли, че… — казва Сам и спира дотук. Мисля, че вече не знае с какво да продължи, но в момента, в който ми хрумва това, Сам казва нещо толкова плашещо, че през мен преминава вълна от ужас.

— А ти знаеш ли, че могадорианците преследват световно господство и вече са унищожили една планета и че следващата в списъка е Земята? Те са тук, за да разберат кое е слабото ни място и да го използват срещу нас, когато настане война.

Зяпвам с уста, а Анри се е втренчил потресен в Сам. Затаил е дъх. Ръката му е стиснала чашата за кафе и аз започвам да се притеснявам, че ако стисне още малко, ще я строши. Сам поглежда към Анри, после към мен.

— Ей, хора, изглеждате, сякаш сте видели призрак. Това значи ли, че печеля?

— Откъде си чул това? — питам. Анри ме поглежда толкова свирепо, че ми се иска да си бях замълчал.

— От „Те се разхождат сред нас“.

Анри все още не знае как да реагира. Отваря уста, за да проговори, но нищо не излиза от нея. В този момент ни прекъсва дребна жена, застанала зад Сам.

— Сам… — казва тя. Той се обръща и я поглежда. — Къде беше?

Сам свива рамене.

— Стоях си тук.

Тя въздъхва и се обръща към Анри:

— Здравейте, аз съм майката на Сам.

— Анри — казва той и й стиска ръката. — Приятно ми е да се запознаем.

Тя изненадано изцъкля очи. Нещо в акцента на Анри я е развълнувало.

— Ah bon! Vous parlez français? C’est super! J’ai personne avec qui je peux parler français depuis longtemps. 2 2 Така значи! Вие говорите френски? Това е страхотно! Отдавна няма с кого да разговарям на френски (фр.). — Б.р.

Анри се усмихва.

— Съжалявам, всъщност не говоря френски. Знам, че акцентът ми звучи така.

— Не? — Тя е разочарована. — Е, жалко, тъкмо реших, че градът най-накрая се е сдобил с малко достолепие.

Сам ме поглежда и върти очи.

— Добре, Сам, хайде да тръгваме — казва тя.

Той свива рамене.

— Вие ще ходите ли към парка да се возите на фургоните?

Поглеждам към Анри, после към Сам.

— Да, разбира се — казвам. — А ти?

Той пак свива рамене.

— Е, опитайте се да дойдете при нас, ако имате възможност — казвам аз.

Той се усмихва и кимва.

— Окей, супер.

— Време е да тръгваме, Сам. И сигурно няма да се возиш на фургоните, защото имам нужда от помощта ти у дома — казва майка му. Той се опитва да отговори нещо, но тя тръгва. Сам я последва.

— Много мила жена! — казва Анри саркастично.

— Как измисли всичко това? — питам.

Тълпата поема към главната улица и оставя назад кръговото. Анри и аз се движим с нея до парка, където раздават храна и сайдер.

— Ако лъжеш достатъчно дълго, започваш да свикваш.

Кимвам.

— Та какво мислиш?

Той си поема дълбоко въздух и издиша. Температурата е достатъчно ниска, за да видя дъха му.