Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Защото Луиз дьо ла Тур ще натрапи копеле на съпруга си? — Джейми се смръщи над чинията си и я обра с пръст. — Ами не съм много съгласен, да ти кажа, сасенак. Това е гаден номер, но какво да направи горката жена? — Поклати глава, погледна към писалището в другия край на стаята и се ухили лукаво. — Освен това не ми отива да съдя морала на хората. Крада писма, шпионирам и се опитвам да попреча подмолно на човек, когото семейството ми смята за крал. На мен не би ми харесало някой да ме съди, сасенак.

— Ти имаш адски добра причина! — възразих аз.

Той сви рамене. Светлината на огъня трептеше по лицето му, превръщаше бузите в падини и хвърляше сенки около очите му. Така изглеждаше много по-стар и аз за малко да забравя, че още няма двайсет и четири години.

— Е, да. И Луиз дьо ла Тур си има причина — каза той. — Иска да спаси един живот, аз искам да спася десет хиляди живота. Това извинява ли ме, че рискувам живота на Фъргъс, търговията на Джаред — и теб? — Той извърна глава и ми се усмихна. Светлината блестеше по дългия прав нос и сияеше като сапфир в едното му око.

— Не, няма да си изгубя съня, задето съм отворил чужди писма — каза той. — Но може да стане много по-зле, докато свършим работата, Клеър, и не знам дали съвестта ми ще издържи. Най-добре да не я подлагам твърде скоро на изпитание.

Нямаше какво да отговоря на това; беше самата истина.

Положих длан на бузата му. Той я притисна със своята, после обърна глава и леко я целуна.

— Е — пое дълбоко дъх и пак стана делови. — Сега, като се наядохме, ще погледнем ли писмото?

То беше кодирано; това бе повече от очевидно. В случай на евентуално прехващане, обясни ми Джейми.

— Та кой ще иска да прехваща пощата на Негово Височество? — попитах аз. — Освен нас, де.

Джейми изсумтя, изумен от наивността ми.

— Почти всеки, сасенак. Шпионите на Луи, шпионите на Дюверне, шпионите на Филип Испански. Благородниците якобити и онези, които си мислят, че могат да станат якобити, ако вятърът задуха натам. Търговци на информация, които не се интересуват кой ще умре заради нея. Папата. Светият престол подкрепя Стюартите в изгнание от петдесет години, предполагам, че държи под око ситуацията. — Той потупа с пръст по преписа, който бях направила на писмото на Джеймс до сина му. — Печатът на това писмо е свалян може би три пъти, преди аз самият да го сваля.

— Ясно. Нищо чудно, че Джеймс кодира писмата си. Мислиш ли, че можеш да го разгадаеш?

Джейми взе смръщен листите.

— Не знам, отчасти. Но за някои неща нямам никаква представа. Вероятно ще се досетя обаче, ако се сдобия и с други писма от крал Джеймс. Ще видя какво може да направи Фъргъс по въпроса. — Сгъна писмото, постави го внимателно в едно чекмедже и го заключи.

— Не можеш да вярваш на никого, сасенак — обясни ми, когато видя, че го гледам изненадана. — Може да има шпиони сред слугите. — Пусна малкото ключе в джоба на жакета си и протегна ръка към мен.

Взех свещта, с другата ръка поех неговата и тръгнахме към стълбите. Къщата тънеше в мрак, слугите — с изключение на Фъргъс — спяха. Побиха ме тръпки при мисълта, че някой от спящите долу или над нас може да не е такъв, какъвто изглежда.

— Това не те ли изнервя? — попитах, когато се качихме в спалнята. — Да не можеш да се довериш на никого?

Той се засмя тихо.

— Не бих казал на никого, сасенак. Доверявам се на теб, на Мърто, на сестра ми Джени и на съпруга ѝ Иън. Бих ви поверил живота си — и съм го правил, ако става дума, повече от веднъж.

Потреперих, когато той дръпна драпериите на голямото легло. Огънят беше изгаснал и стаята изстиваше все повече.

— Четирима души, на които можеш да се довериш. Не са много, нали? — казах, докато развързвах роклята.

Той съблече ризата през главата си и я хвърли на стола. Белезите по гърба му сияеха сребърни на слабата светлина от нощното небе.

— С четирима повече са от тези, на които Чарлс Стюарт може да се довери.

Отвън чуруликаше птичка, а имаше още много време до зазоряване. Присмехулник, който упражняваше трелите си отново и отново, кацнал на някой улук в тъмното.

Джейми се надигна сънливо, потърка буза в моята прясно оскубана подмишница, после обърна глава и залепи целувка на топлата вдлъбнатинка, която изпрати лека тръпка на удоволствие през мен.

— Ммм — измърмори той и ме погали по ребрата. — Харесва ми, когато настръхваш така, сасенак.

— Така ли? — Прокарах леко нокти по гърба му и той послушно настръхна под допира ми.