Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Ела, сестро — нареди ми и хвана глезена на пациента. — Хвани го здраво точно зад петата. Не натискай, докато не ти кажа, но когато дам знак, дръпни крака право към теб. Дърпай много бавно, но силно. Разбра ли?

— Разбрах. — Хванах крака, както ми каза, а той тръгна бавно към другия край на носилката.

— Имам един стимулант, който ще помогне — рече и извади малко мускалче от джоба на палтото си, после го отвори до главата на пациента. — Това свива кръвоносните съдове по кожата и кръвта се отдръпва навътре, където ще е от по-голяма полза за нашия млад приятел. — Докато казваше това, той хвана пациента за косата и изсипа мускала в гърлото му, без да разлее и капка.

— А така, това ще помогне — рече одобрително, когато мъжът преглътна и вдиша дълбоко. — Сега за болката — да, ще е по-добре кракът да е безчувствен, за да не се бори твърде много, докато го наместваме.

Посегна отново към бездънния си джоб. Този път извади бронзова игла, дълга около три инча и с широка плоска глава. Костеливата ръка леко опипа вътрешността на бедрото на пациента, близо до слабините, следвайки тънката синя линия на голямата вена. Пръстите се поколебаха, поспряха, опипаха малък кръг, после заковаха в една точка, сякаш да маркират мястото. Мосю Форе пак бръкна в джоба с чудеса и извади малко бронзово чукче, с което заби иглата в крака с един удар.

Кракът се разтресе силно, после се отпусна безжизнено. Вазоконстрикторът, приложен по-рано, като че ли действаше; кръвотечението от разкъсаните тъкани значително намаля.

— Това е изумително! — възкликнах аз. — Какво направихте?

Мосю Форе се усмихна лукаво и на синкавите му бузи се появи руменина от удоволствие.

— Невинаги сработва така добре — призна скромно. — Този път имам късмет. — Посочи иглата и обясни: — Тук има голям възел от нервни окончания, сестро. Анатомите го наричат плексус. Ако имате късмет да го пронижете, той притъпява усещанията в долния крайник. — Изправи се рязко, осъзнал, че си губи времето, а трябва да действа.

— Хайде, сестро. Върнете се на поста си! Действието на стимуланта не е продължително; трябва да започнем веднага, докато кървенето е потиснато.

Сега кракът се изпъна лесно и острите крайчета на костта се прибраха под кожата. Следвайки заповедите на мосю Форе, аз хванах младия мъж през торса, докато той въртеше стъпалото и прасеца му и нагласяше счупените кости.

— Това е достатъчно, сестро. Сега ще подържите ли крака неподвижен за миг? — Извика санитар, който донесе два здрави пръта и няколко парцала за превръзки, и за нула време кракът беше спретнато шиниран, а отворените рани — здраво превързани.

С мосю Форе разменихме широки усмивки над пациента.

— Прекрасна работа — похвалих го аз и прибрах един кичур, който се беше освободил по време на усилията ни. Лицето на мосю Форе внезапно се промени, когато осъзна, че не нося воал, и точно тогава заби камбаната на катедралата. Погледнах с отворена уста към високия прозорец в края на отделението. Беше оставен без стъкло за проветрение. Да, небето вече беше оцветено в тъмноиндиговото на нощта.

— Извинете ме — казах аз и започнах да развързвам престилката. — Трябва да си вървя; съпругът ми ще се тревожи, ако закъснея. Толкова се радвам, че имах възможност да ви помагам, мосю Форе. — Високият лекар гледаше с изумление разсъбличането ми.

— Но вие… е, не, разбира се, не сте монахиня, трябваше да се сетя… но… коя сте?

— Казвам се Фрейзър — отвърнах кратко. — Вижте, трябва да вървя, иначе съпругът ми…

Той се изпъна в целия си ръст и се поклони напълно сериозно.

— За мен ще е привилегия, ако ми позволите да ви изпратя до дома, мадам Фрейзър.

— О… ами, благодаря ви! — отвърнах, трогната. — Но си имам придружител. — Погледнах към коридора за Фъргъс, който поемаше това задължение от Мърто, когато нямаше нищо за крадене. Той се облягаше на рамката на вратата и потръпваше от нетърпение. Зачудих се откога ли чака — сестрите не му позволяваха да влезе в главния коридор или в отделенията и настояваха да ме чака до вратата.

Мосю Форе огледа със съмнение ескорта ми, после ме хвана здраво за лакътя.

— Ще ви изпратя до дома ви, мадам — обяви той. — Тази част на града е твърде опасна вечер, за да се разхождате под охраната на едно дете.

Видях как Фъргъс се изпълни с възмущение, когато го нарекоха дете, и побързах да възразя, че той е отличен ескорт и винаги ме превежда по най-безопасните улици. Мосю Форе не ми обърна никакво внимание, само кимна заповеднически на сестра Анжелик и ме насочи към огромните двойни врати на болницата.