Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Стана и зарови из бюфета.

— Мисля, че имах една бутилчица тук.

Наистина имаше, хубав отлежал скоч. Извади тапата със зъби и намали съдържанието с около инч и нещо, после ми подаде бутилката. Последвах примера му без колебание.

— Господи! — въздъхнах, когато се съвзех достатъчно, за да заговоря.

— Да. — Взе пак бутилката и отпи. Остави я, хвана се за главата и прокара пръсти през косата си, докато не я разроши съвсем. Засмя се немощно. — Никога не съм се чувствал такъв глупак. Господи, чувствах се пълен боклук!

— Аз също — отвърнах и взех бутилката. — Дори повече от теб, предполагам. Все пак аз съм виновна. Джейми, не мога да изразя колко съжалявам; не съм и помисляла…

— Не се тревожи. — Напрежението от последния половин час отминаваше, той стисна с обич рамото ми. — Откъде да знаеш. Аз също не знаех, ако става въпрос — добави замислено. — Предполагам, че се е изплашил да не го изгоня пак на улицата… горкият мъник! Нищо чудно, че се смята за късметлия, щом се отърва само с бой.

Потреперих, защото си спомних улиците, през които бе минала каретата на мосю Форе. Покрити с язви дрипави просяци упорито бранеха териториите си, спяха на земята дори в най-студените нощи, ако някой съперник не им отнемеше печелившия ъгъл. Много по-малки от Фъргъс деца се стрелкаха из тълпата по пазара като гладни мишки, очите им винаги бяха нащрек за изпусната коричка хляб или отворен джоб. А онези, които не бяха достатъчно здрави, за да работят, или не бяха достатъчно хубави, за да се продават в бардаците, или просто нямаха късмет — техният живот беше съвсем кратък и не беше никак весел. Нищо чудно, че страхът да не бъде лишен от лукса на три хранения дневно и чисти дрехи на гърба и да бъде захвърлен отново в тази ужасна помия беше докарал Фъргъс до изстъпленията на ненужното чувство за вина.

— Предполагам — отвърнах. Този път не гълтах като невидяла, а отпих възпитано и подадох бутилката на Джейми. Разсеяно забелязах, че е почти празна. — Все пак се надявам да не си го наранил.

— Е, бая ще го наболява. — Шотландският акцент, обикновено слаб, винаги се засилваше от алкохола. Джейми поклати глава и присви око, за да погледне в бутилката и да прецени нивото на останалата течност. — Знаеш ли, сасенак, до тази нощ не осъзнавах колко трудно е било за баща ми да ме бие? Винаги съм смятал, че аз съм единственият страдащ в тази ситуация. — Отпусна глава назад и отпи, после остави бутилката и се загледа втренчено в огъня. — Ще се окаже, че не е толкова лесно да си баща. Трябва да помисля по въпроса.

— Не мисли твърде усилено! Ще се наложи много да пиеш.

— О, не се тревожи — отвърна ми ведро той. — В бюфета има още една бутилка.

Останахме до късно с втората бутилка, четяхме отново и отново последните неразбираеми писма от Шевалие Дьо Сен Жорж — известен и като Негово Величество Джеймс III — и писмата от поддръжници якобити до принц Чарлс.

— Фъргъс открадна голям пакет, адресиран до Негово Височество — обясни Джейми. — В него има много неща и не можем да ги препишем достатъчно бързо, затова задържах няколко, за да ги върне следващия път.

— Ето. — Извади един лист от купчината и го положи на коляното ми. — Повечето писма са кодирани като това: „Чух, че тази година ще има повече яребици по хълмовете над Салерно; ловците от района сигурно ще имат добър улов.” Това е лесно; отнася се за Манцети, италианския банкер, той е от Салерно. Разбрах, че Чарлс е вечерял с него и е успял да вземе на заем петдесет хиляди ливри — явно съветът на Джеймс е бил добър. Но тук… — зарови из купчината и измъкна друго писмо.

— Погледни — подаде ми покрит със завъртулки лист.

Вгледах се послушно в писмото, от което разбрах само отделни букви, свързани с мрежа от стрелки и въпросителни.

— На какъв език е това? На полски? — Майката на Чарлс Стюарт, покойната Клементина Собиески, беше полякиня.

— Не, на английски е — ухили се Джейми. — Не можеш ли да го разчетеш?

— А ти можеш ли?

— О, да — отвърна самодоволно. — Това е шифър, сасенак, и не много сложен. Виж, трябва само да разделиш буквите на групи по пет — само че не се броят буквите Q и X. X прекъсва изреченията, a Q е вмъкнато за объркване.

— Е, щом казваш. — Вдигнах очи от крайно объркващото писмо към листа в ръцете на Джейми, където бяха изписани групи от по пет букви, а други, отделни, бяха отбелязани внимателно над тях.

— Една буква се заменя с друга, но в същия ред — обясняваше Джейми. — И ако имаш достатъчно текст, можеш да се досетиш коя буква коя е. Трябва само да преведеш от едната азбука на другата и… Виждаш ли? — Размаха дълга ивица хартия под носа ми, на която бяха изписани две азбуки една над друга.