Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Донякъде. Но явно ти разбираш, това е важното. Какво пише?

Изражението на жив интерес, с което Джейми подхождаше към всякакви загадки, леко избледня и той остави листа да падне на коляното му. Погледна ме, прехапал долната си устна.

— Ами това е странното. Все още не разбирам къде съм сбъркал. Тонът на всички писма на Джеймс е един и същ и това не прави изключение.

Сините очи срещнаха моите под гъстите вежди.

— Джеймс иска Чарлс да се сближи с Луи — каза той бавно, — но не за да търси подкрепа за нападение в Шотландия. Джеймс не иска да си върне трона.

— Какво? — Грабнах сноп писма от ръката му и трескаво се вгледах в текста.

Джейми беше прав. Писмата от поддръжниците изразяваха надежди за реставрация, писмата на Джеймс до сина му не споменаваха подобно нещо, но много настояваха Чарлс да направи добро впечатление на Луи. Дори заемът от Манцети от Салерно бе взет, за да може Чарлс да живее добре в Париж, а не да подкрепи военна кампания.

— Явно Джеймс е хитър човек — каза Джейми и потупа с пръст едно от писмата. — Защото, сасенак, той самият няма много пари. Жена му имаше много, но чичо Алекс ми каза, че ги оставила на църквата след смъртта си. Папата дава издръжка ни Джеймс — все пак той е католически монарх и папата е длъжен да пази интересите си срещу електора от династията Хановер [13] Джордж II Хановер, роден Георг Август фон Хановер, е крал на Великобритания и Ирландия и принц-електор на Свещената Римска империя. — Бел. прев. .

Стисна с ръце коляното си и се вгледа замислено в купчината писма между нас на канапето.

— Филип Испански и Луи — старият крал — му дадоха малко войници и няколко кораба преди трийсет години, с които да се опита да си върне трона. Но всичко се обърка; част от корабите потънаха заради лошото време, а останалите нямаха навигатори и акостираха на неправилното място. Накрая французите отплаваха обратно, а Джеймс така и не стъпи на шотландска земя. Затова вероятно вече се е отказал от всякакви мисли за трона, но все пак има двама големи синове и няма възможност да им осигури добър живот.

— Затова се питам, сасенак — заклати се напред-назад, — какво бих направил аз в тази ситуация? Вероятно ще се опитам да накарам скъпия си братовчед Луи — който все пак е крал на Франция — да осигури добро положение на единия ми син; например някакъв военен чин. Генерал не е лошо обществено положение.

— Хм — кимна замислено. — Да, но ако бях много умен човек, вероятно нямаше да ида направо при Луи да прося като беден роднина. Може би щях да изпратя сина си в Париж и така да принудя Луи да го приеме в двора. А междувременно ще поддържам жива илюзията, че действам в името на реставрацията. Защото ако Джеймс признае открито, че Стюартите никога няма да управляват отново Шотландия, той вече няма да има никаква стойност за Луи.

А без вероятността от въоръжена якобитска инвазия, която да окупира Англия, Луи няма да има причина да даде на своя млад племенник Чарлс нещо повече от онова, което общественото мнение и милосърдието ще го принудят да му отпусне.

Това не беше сигурно. Писмата, с които Джейми се беше сдобил, датираха най-рано от януари, когато Чарлс бе пристигнал във Франция. И с тези шифри, кодове и предпазливи недомлъвки нищо не ставаше ясно. Все пак доказателствата наистина водеха в тази посока.

А ако подозренията на Джейми относно мотивите на краля бяха правилни — тогава нашата задача беше изпълнена или никога не бе съществувала.

Мислите за събитията от вечерта ме разсейваха през целия следващ ден: по време на гостуването у Мари дьо Орбанвил, за да чуем унгарски поет, после при местния билкар, за да купя малко валериан и корен от ирис, а следобеда — в Болницата на Ангелите.

Накрая изоставих работата, за да не нараня някого от разсеяност. Нито Мърто, нито Фъргъс бяха дошли все още, за да ме изпратят до дома, затова свалих престилката и седнах в празния кабинет на майка Хилдегард да ги изчакам, точно до фоайето на болницата.

Вероятно бях седяла там половин час и разсеяно мачках плата на роклята си, когато чух отвън лай.

Портиерът го нямаше, както често се случваше. Без съмнение беше изпратен да купи храна или да свърши нещо друго за монахините. И както винаги в негово отсъствие охраната на входа се поемаше от способните лапи — и зъби — на Бутон.

Първото предупредително джафкане беше последвано от ниско ръмжене, което известяваше нарушителя да не се приближава повече, за да не бъде разкъсан. Станах и надникнах от кабинета да видя дали отец Балмейн се е осмелил отново да предизвика демона в опит да изпълни свещените си задължения. Но фигурата, чийто силует се очертаваше на фона на огромния витраж на прозореца на фоайето, не беше на кльощавия свещеник. Мъжът беше висок и килтът му се разлюля красиво около краката, когато се отдръпна от малкото зъбато животно.