Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Фъргъс е човек с много таланти, прекрасна компания за скучните часове на един мъж, чиято жена го е изоставила, за да търси забавления сред парижките потайности. — Дългите пръсти се свиха леко в сгъвката на коляното ми и ме погъделичкаха подканващо, — но той не е подходящ за забавлението, което ми се върти в главата.

— Фъргъс ли? — Погледнах момчето и опитах да не обръщам внимание на онова, което ставаше под полите ми. Той беше на девет или десет години, но дребен за възрастта си, дребен и крехък като порче. Беше облечен с чисти, износени и твърде големи за него дрехи. Типично хлапе от парижките улици — бледо, с големи тъмни очи.

— Всъщност се казва Клодел, но решихме, че не звучи достатъчно мъжествено, затова го наричам Фъргъс. Подходящо име за воин. — Щом чу името си — или имената си — момчето вдигна очи и се усмихна свенливо.

— Това е мадам — обясни му Джейми, посочвайки ме със свободната си ръка. — Може да я наричаш „милейди”. Не мисля, че ще запомни „Брох Туарах” — добави към мен, — или дори „Фрейзър”.

— Милейди е добре — усмихнах се аз. Издърпах по-силно крака си, за да се отърва от пълзящата ръка. — И защо, ако смея да попитам?

— Кое защо? О, защо Фъргъс ли?

— Да, защо Фъргъс. — Не знаех докъде ще стигне ръката му, но тя вече пъплеше бавно по бедрото ми. — Джейми, махни си ръката веднага!

Пръстите се стрелнаха настрани и ловко откопчаха панделката на жартиера, който държеше чорапа ми. Чорапът се плъзна по крака ми и се свлече на локвичка около глезена.

— Животно такова! — изритах го, но той се отдръпна със смях.

— О, животно, значи? Какво животно?

— Пес! — сопнах се и се наведох да вдигна чорапа, преди да е паднал над обувката. Детето Фъргъс се озърна към нас и продължи опитите си с билбокето.

— А този младеж — продължи небрежно Джейми — вече е мой служител.

— Какво ще върши? Имаме момче да чисти ножовете и ботушите, както и конярче.

Джейми кимна.

— Така е. Но нямаме джебчийче. Или по-скоро нямахме. Вече си имаме.

Стаих дъх и го изпуснах бавно.

— Ясно. Предполагам, че ще е твърде нахално от моя страна да попитам за какво точно ни трябва джебчия?

— За да краде писма, сасенак — отвърна спокойно Джейми.

— О… — Започваше да ми просветва.

— Не мога да измъкна нищо от Негово Височество. Когато сме заедно, само хленчи за Луиз дьо ла Тур или скърца със зъби и проклина, защото са се скарали отново. И в двата случая иска единствено да се напие възможно най-бързо. Map вече не може да го търпи, защото Чарлс или се държи гадно, или се цупи, а не мога да измъкна нищо от Шеридан.

Граф Map беше най-уважаваният сред якобитите изгнаници в Париж. Той беше застаряващ мъж с безупречни обноски, които започваха да стават малко по-резки с възрастта, и бе основният поддръжник на крал Джеймс при неуспешното Въстание от 1715 г. И беше последвал краля си в изгнанието след поражението при Шерифсмюир. Познавах графа и го харесвах; възрастен, изискан мъж с непоклатими убеждения. Той правеше всичко по силите си за сина на своя господар, но с малък успех. Бях срещала и Томас Шеридан; наставника на принца — възрастен мъж, който водеше кореспонденцията на Негово Височество и превеждаше нетърпението и неграмотността на правилен френски и английски.

Седнах и вдигнах чорапа си. Фъргъс, явно свикнал да вижда женски крака, не ми обръщаше никакво внимание, концентриран върху играчката.

— Писма, сасенак — рече Джейми. — Трябват ми писмата. Писма от Рим, подпечатани с герба на Стюартите. Писма от Франция, писма от Англия, писма от Испания. Можем да ги отмъкваме или от къщата на принца — Фъргъс ще идва с мен като паж, — или от папския куриер, който ги носи, което ще е по-добре, защото ще научаваме новините преди тях. И така, ние с Фъргъс се разбрахме. Той ще прави каквото ми трябва, а аз ще му осигурявам дрехи, подслон и трийсет екю на година. Ако го заловят, докато изпълнява служебните си задължения, ще направя всичко по силите си да го откупя. Ако не успея и той загуби ръка или ухо, ще го издържам до края на живота му, тъй като няма да е в състояние да упражнява професията си. А ако го обесят, се ангажирах да плащам меси за душата му цяла година. Мисля, че е честно, нали?

По гръбнака ми плъзна студ и успях да кажа само:

— Господи Боже, Джейми!

Той поклати глава и посегна към билбокето.

— Не на Бог, сасенак. Моли се на свети Дисмас. Той е покровител на крадците и предателите.

Джейми взе билбокето от детето. Рязко раздвижи ръка и топчето се издигна в съвършена парабола, за да се спусне отново с неизбежното пльокане.