Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Майка Хилдегард се засмя.

— Е, ние приемаме всичко, което Бог ни изпрати, но понякога се чудя дали Той не ги изпраща само за да им попречи да нанесат по-голяма вреда другаде. Както и да е, нашите лекари са за предпочитане пред нищо… А вие — зъбите ѝ блеснаха отново и ми напомниха за впрегатен кон, — вие сте много по-добра от нищо, мадам.

— Благодаря.

— Но се питам — продължи майка Хилдегард, докато гледаше как правя превръзката, — защо се грижите само за пациенти с рани и счупени кости, а избягвате онези с обриви, кашлица и треска, макар че повечето дами предпочитат да се грижат именно за тях. Не мисля, че съм виждала досега жена хирург. — Под дами явно имаше предвид лечителките, предимно от провинциите, които се занимаваха с билки, отвари и мускали. Такива дами бяха и акушерките, елитът на народната медицина. Много от тях получаваха повече уважение от официалните лекари и бяха предпочитани от бедните пациенти, защото бяха не само способни, но и евтини.

Не се изненадвах, че е забелязала предпочитанията ми; отдавна бях установила, че малко неща убягват на вниманието на майка Хилдегард.

— Не е поради липса на интерес — уверих я аз. — Но нося дете, затова не мога да се излагам на зарази. Счупените кости не са заразни.

— Вече не съм толкова сигурна — рече майка Хилдегард и се озърна към една приближаваща носилка. — Напоследък има голям приток на такива случаи. Не, не отивайте. — Върна ме с жест. — Сестра Сесил ще се погрижи за това. Ще ви повика, ако стане нужда.

Малките сиви очи на монахинята ме гледаха любопитно и преценяващо.

— Значи сте не само благородна дама, но и носите дете, а съпругът ви не възразява да идвате тук? Трябва да е крайно необикновен човек.

— Е, той е шотландец — отвърнах аз, не исках да споменавам възраженията му.

— О, шотландец, значи — кимна с разбиране Майка Хилдегард. — Ясно.

Леглото потрепери до крака ми, защото Бутон скочи на пода и заприпка към вратата.

— Надушва непознат — каза майка Хилдегард. — Бутон помага не само на лекарите, но и на портиера, но, опасявам се, не получава никаква благодарност.

Чу се предупредителен лай и един висок глас закрещя зад двойните врати.

— О, пак отец Балмейн! Проклет да е, не може ли да стои мирно и да остави Бутон да го подуши? — Майка Хилдегард забърза да помогне на компаньона си, но в последния момент се обърна и ми се усмихна топло. — Може да го изпратя да ви помага, мадам, докато успокоя отец Балмейн. Макар и свят човек, той не умее да оцени работата на професионалиста.

Тръгна към вратата с широката си бавна крачка, а аз се обърнах към сестра Сесил и новия случай на носилката.

Джейми лежеше на килима в дневната, а на пода до него с кръстосани крака седеше малко момче. Джейми държеше билбоке в едната си ръка, а с другата закриваше едното си око.

— Разбира се, че мога — казваше той. — Всеки ден, а в неделя по два пъти. Гледай.

Прицели отвореното си око в билбокето и разклати рязко чашката от слонова кост. Топчето от канап подскочи от гнездото си, описа дъга и падна, сякаш водено от радар, пак в чашката с доволно пльокване.

— Видя ли? — попита той и махна ръка от окото си. Седна и подаде чашката на момчето. — Ето, опитай. — Усмихна ми се, плъзна ръка под полата ми и стисна облечения ми в зелена коприна глезен за поздрав.

— Забавляваш ли се?

— Още не — отвърна той и пак ме стисна. — Чаках те, сасенак. — Дългите топли пръсти се плъзнаха нагоре по крака ми, игриво галейки прасеца, а двете светлосини очи се взираха невинно в мен. Лицето му беше омазано със засъхнала кал, кал имаше и по ризата и килта.

— Така ли? — Опитвах се да издърпам незабележимо крака си от хватката му. — Аз пък си помислих, че твоето малко приятелче те забавлява достатъчно.

Момчето, което не разбираше и дума английски, не обърна внимание на разговора, защото усилено се опитваше да усвои билбокето, затворило едното си око. Първите няколко опита бяха неуспешни, то отвори другото си око и се втренчи ядосано в играчката, сякаш я предизвикваше да продължава да не се подчинява. Пак затвори око, но не съвсем; остана малък процеп, който блещукаше зорко под черните мигли.

Джейми цъкна укорително с език и окото бързо се затвори.

— Фъргъс, недей да мамиш. Играй честно. — Момчето явно схвана думите му, ухили се свенливо и показа два големи, бели, съвършени предни зъба, като на катеричка.

Ръката на Джейми ме дръпна под полите и бях принудена да се приближа, за да не се стоваря от високите токчета.