Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Е… — наруших аз тишината. — Неприятност ли ви се случи, Ваше Височество? — Кимнах към кърпичката на ръката му и той я погледна, сякаш едва сега я виждаше.

— Да… а… не… всъщност… нищо особено, милейди. — Изчерви се силно. Държеше се странно, смутен и ядосан едновременно. Видях, че кървавото петно расте, затова станах от леглото и посегнах към халата си.

— Най-добре да го погледна.

Раната, показана ми с известна неохота от принца, не беше сериозна, но бе необичайна.

— Прилича на ухапване от животно — казах смаяно, докато попивах малкия полукръг от дупчици между палеца и показалеца. Принц Чарлс се намръщи, щом стиснах плътта около раната, за да я почистя от кръвта, преди да я превържа.

— Да. Ухапа ме маймуна. Отвратителен проскубан звяр! — избухна той. — Казах ѝ да я изхвърли. Без съмнение е заразна!

Взех сандъчето си с лекарства и започнах да мажа раната с мехлем.

— Не мисля, че трябва да се безпокоите. Стига да не е бясна, разбира се.

— Бясна ли? — Принцът пребледня. — Мислите ли, че е възможно? — Явно нямаше представа какво точно означава „бяс”, но не искаше да си има работа с него.

— Всичко е възможно — отвърнах жизнерадостно. След изненадата от внезапната му поява в главата ми покълваше мисълта, че в дългосрочен план за всички ще е много по-добре, ако този младеж угасне кротко от някое скоротечно и смъртоносно заболяване. Все пак не можах да се насиля да му пожелая гангрена или бяс, затова превързах старателно ръката му с чиста марля.

Той се усмихна, поклони се отново и изрази благодарността си на смесица от френски и италиански. Все още пламенно извинявайки се за ненавременната си визита, той бе отвлечен от Джейми, вече с килт, за питие на долния етаж.

Студът се просмука през халата ми, затова се върнах в леглото и се завих до брадичката. Значи това беше принц Чарлс? Да, хубавец. Изглеждаше доста млад — много по-млад от Джейми, макар че той беше само с година-две по-голям. Негово Височество имаше очарователни обноски и излъчваше царственост въпреки раздърпаните дрехи. Това достатъчно ли беше да го отведе в Шотландия, начело на армия? Докато размишлявах, се зачудих какво точно е правил наследникът на шотландския трон по парижките покриви посред нощ, и то ухапан от маймуна.

Въпросът още беше в ума ми, когато Джейми ме събуди малко по-късно, като се пъхна в леглото и завря огромните си леденостудени крака в сгъвките на коленете ми.

— Не пищи така, де. Ще събудиш слугите.

— Какво, по дяволите, прави Чарлс Стюарт по покривите с маймуна? — попитах аз. — Махни тези ледени блокове от мен.

— Бил е при любовницата си — отвърна лаконично Джейми. — Добре де, стига ме рита. — Отмести краката си и ме прегърна треперещ. Аз се обърнах към него.

— Има любовница? Коя е? — Ободрена от студените пориви и от свадата, аз бързо се разбудих.

— Луиз дьо ла Тур — обясни неохотно Джейми. Носът му изглеждаше по-дълъг и по-остър от обикновено, гъстите вежди бяха сключени над него. Според шотландските католически схващания да имаш любовница беше голям грях, но всички знаеха, че кралските особи се ползват с известни привилегии в това отношение. Принцеса Луиз дьо ла Тур обаче беше омъжена. Така че, кралска особа или не, да се залюбиш с омъжена жена беше крайно неморално въпреки философията на Джаред по въпроса.

— Ха! — възкликнах доволно. — Знаех си!

— Той казва, че е влюбен в нея — докладва кратко Джейми и придърпа завивките към раменете си. — Твърди, че и тя го обича; казала му, че през последните три месеца му е напълно вярна. Ха!

— Е, историята познава подобни случаи — отвърнах развеселена. — Значи е бил при нея? Как се е озовал на покрива? Каза ли ти?

— О, да, каза ми.

Чарлс, подкрепен с няколко чашки от най-хубавия отлежал портвайн на Джейми, бил доста словоохотлив. Силата на истинската любов била подложена на сурово изпитание тази нощ заради неговата крайна неприязън към домашния ѝ любимец, една злобна маймунка, която отвръщала съответно на чувствата на Негово Височество и ги изразила повече от красноречиво. Той щракнал пръсти под носа ѝ, за да я подразни, и първо бил ухапан от маймуната, а после и от острия език на възлюбената му. Последвала яростна кавга и се стигнало дотам, че Луиз, принцеса Дьо Роан, наредила на Чарлс да я освободи от присъствието си. Той от своя страна отвърнал, че изгаря от желание да си отиде и никога, това го подчертал драматично пред Джейми, да не се върне.

Оттеглянето на принца обаче било значително затруднено от ранното завръщане на съпруга на принцесата, който се бил настанил във фоайето с бутилка бренди.