Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Е, не ме дръж в напрежение — казах, щом се отдалечихме от хората по терасата. — Какво стана?

— Ами добре — отвърна примирено. — Сигурно си забелязала, че Анализ е доста красива?

— О, нима? Е, вероятно, сега като го спомена, май съм забелязала нещо такова — отвърнах мило и си спечелих остър поглед и крива усмивка.

— Аз не бях единственият млад мъж в Париж на това мнение, нито единственият, който си е изгубил ума по нея. Ходех като в мъгла, спъвах се по пътя. Чаках на улицата с надеждата да я зърна как излиза от дома си и се качва в каретата. Забравях дори да ям; Джаред каза, че палтото ми виси като на плашило и косата ми подсилвала приликата. — Ръката му разсеяно политна към главата и попипа сложния кок на тила му украсен с панделка.

— Забравил си да ядеш? Господи, положението е било тежко.

Той се засмя.

— И стана още по-тежко, когато тя започна да флиртува с Шарл Галоа. Всъщност тя флиртуваше с всеки — това не ми пречеше, — но когато го избра за кавалер на една вечеря, ми дойде в повече. Постоянно танцуваше с него и… е, накратко, сасенак, една нощ го хванах да я целува на лунна светлина на терасата в дома ѝ и му обявих дуел.

Вече бяхме стигнали до фонтана и седнахме на ръба, далеч от струите, които изригваха от дебелите устни на делфините. Джейми прокара ръка през тъмната вода, вдигна я и разсеяно се вгледа в сребърните капки, които се стичаха от пръстите му.

— Тогава дуелите бяха забранени в Париж — сега също. Но имаше места, винаги има такива места. Той трябваше да избере и избра едно място в Булонския лес. Близо до пътя на Седемте светци, но затулено от дъбове. Пак той избра оръжията. Аз очаквах пистолети, но той реши да са шпаги.

— Защо? Ти със сигурност си имал по-голям обхват. — Не бях специалист, но ми се наложи да узная това-онова относно стратегията и тактиката на фехтовката. Джейми и Мърто се упражняваха поне два пъти седмично, подскачаха из градината и кръстосваха шпаги, за искрено удоволствие на слугите, които тичаха по балконите да ги гледат.

— Защо избра шпаги ли? Ами защото беше много добър. Освен това явно реши, че мога да го убия неволно с пистолет, докато при шпагите щях да спра при първата капка кръв. Не смятах да го убивам. Само да го унижа. И той го знаеше. Не беше глупак нашият Шарл — добави Джейми и печално поклати глава.

Заради влагата от фонтана няколко къдрици избягаха от прическата ми и се увиха покрай лицето ми. Отметнах ги назад и попитах:

— И ти унижи ли го?

— Е, поне го раних. — Бях изненадана от лекото доволство в гласа му и вдигнах вежда. — Беше учил при Льо Жоне, един от най-добрите фехтовачи във Франция. Все едно се дуелирах с проклета муха, освен това държах шпагата с дясната ръка. — Отново прекара ръка през косата си, сякаш проверяваше дали е здраво прибрана. — Косата ми се разпусна някъде по средата. Връвта се скъса и вятърът навираше косата в очите ми, затова виждах само силуета на бялата риза на Шарл, който се стрелкаше насам-натам като щука. И точно така го победих накрая — както се набожда риба във вир. — Изсумтя. — Той се разпищя, все едно съм го пронизал в гърдите, а само го бях боцнал в рамото. Отметнах косата от лицето си и видях, че Анализ стои в края на поляната. Очите ѝ бяха станали огромни, като този басейн. — Посочи към сребристочерната повърхност до нас. — Прибрах шпагата си и пригладих косата си назад. Стоях там и вероятно съм очаквал тя да се хвърли в обятията ми.

— О… предполагам, че не го е сторила?

— Тогава не знаех нищо за жените. Тя дойде, но се хвърли към него, разбира се. — Той издаде съвсем шотландски гърлен звук, изразяваш лека самоирония и малко отвращение. — Омъжи се за него след месец. — Сви рамене с печална усмивка. — И ми разби сърцето. Върнах се в Шотландия и тъгувах със седмици, докато баща ми не изгуби търпение. — Засмя се и уточни: — Бях решил дори да се замонаша. Една вечер казах на татко, че сигурно напролет ще ида в абатството, за да стана послушник.

Засмях се при тази мисъл.

— Нямаше да имаш проблеми с обета за бедност, но виж, целомъдрието и послушанието щяха да са проблем. Какво каза баща ти?

Той се ухили и зъбите му блеснаха в тъмното.

— Той тъкмо ядеше супа. Остави лъжицата и ме погледна. После въздъхна, поклати глава и рече: „Денят беше дълъг, Джейми.” Взе пак лъжицата и продължи да яде, а аз повече не отворих дума за това.

Погледна към склона към терасата, където се мотаеха гостите, които не танцуваха, за да се освежат между танците, да пийнат вино и да пофлиртуват зад ветрилата. Въздъхна с носталгия.