Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Вероятно ще приема благодарностите ви, милорд, под формата на разрешение да танцувам с красивата ви съпруга — отвърна кралят.

Джейми сви устни, но се поклони и рече:

— Моята съпруга е поласкана от вниманието ви, Ваше Величество. — Погледна ме. — Ако е в състояние да присъства на бала утре вечер, сигурен съм, че ще изгаря от нетърпение да танцува с Ваше Величество. — Обърна се, без да изчака за кралското разрешение, и кимна на носачите.

— Към дома.

Най-сетне у дома, след горещото и подскачащо пътуване по улици, които миришеха на цветя и канавки, аз свалих роклята и ужасния корсет и облякох копринения си халат.

Джейми седеше до празното огнище със затворени очи и с ръце на коленете, сякаш мислеше за нещо. Беше блед като ленената си риза и се мержелееше като призрак в сенките под полицата на камината.

— Пресвета Богородице — поклати глава той. — Господи Исусе и всички светии, на косъм беше. Бях на косъм да убия онзи човек. Ти разбираш ли, Клеър, че ако не беше припаднала… Господи, исках да го убия с цялото си същество. — Замълча и пак потрепери.

— Най-добре си вдигни краката — предложих аз и помъкнах към него една тежка резбована табуретка.

— Не, вече съм добре. Той е… брат на Джак Рандал, така ли?

— Най-вероятно — отвърнах сухо.

— Ммм. Знаеше ли, че е работи за Сандрингам?

Поклатих глава.

— Не знаех — не знам — нищо за него, освен името му и факта, че е свещеник. Франк не се интересуваше особено от него, тъй като не му е пряк наследник. — Лекото потрепване на гласа ми, когато произнесох името на Франк, ме издаде.

Джейми остави манерката и се приближи до мен. Наведе се, вдигна ме и ме притисна до гърдите си. Миризмата на градините на Версай лъхаше от гънките на ризата му. Той ме целуна по темето и се обърна към леглото.

— Ела да положиш глава, Клеър — рече тихо. — Денят беше дълъг и за двама ни.

Бях се страхувала, че срещата с Алегзандър Рандал отново ще върне кошмарите на Джейми. Не се случваше често, но понякога усещах как се буди напрегнат сякаш за битка. Скачаше от леглото и цяла нощ седеше до прозореца, като до изход за бягство, и отказваше всякаква утеха. На сутринта Джак Рандал и другите нощни демони се завръщаха в тъмницата си, победени и удържани от желязната воля на Джейми. И всичко отново беше наред.

Сега обаче Джейми заспа бързо и напрежението от деня се изличи от лицето му. Когато се обърнах да духна свещта, то вече беше съвсем спокойно и гладко.

Прекрасно е да лежиш неподвижно, топлината да се разлива по студените ти крайници и безбройните леки пробождания в гърба, врата и коленете да утихнат в мекотата на съня. Но умът ми пак започна да превърта сцената пред двореца — как зървам тъмнокоса глава с високо чело, прилепнали към нея уши и изящна челюст, — първият стряскащ миг на разпознаването, който изпълни сърцето ми с радост и мъка. Франк, така си помислих. Франк. И точно неговото лице виждах, докато потъвах в съня.

Озовах се в зала за лекции в Лондонския университет; стари греди по тавана и модерен линолеум по пода, протрит от неуморни крака. Пейките бяха стари и изгладени от употреба, нови бюра имаше само на лекциите по точните науки. Историята можеше да мине и с шейсетгодишно издраскано дърво; все пак нали самата тя бе отдадена на миналото — защо мебелите да са нови?

— Предмети на изкуството — каза гласът на Франк — и предмети на бита. — Дългите му пръсти докоснаха ръба на сребърен свещник и слънцето проблесна по метала, сякаш допирът му беше електрически.

Предметите, всички заети от колекцията на Британския музей, бяха подредени на масата, достатъчно близо, за да могат студентите от първите редици да видят малките пукнатини по пожълтялата слонова кост на френска шахматна дъска и петната от изпушен много отдавна тютюн по ръбовете на малка глинена лула. Английско позлатено шишенце за парфюм, позлатената бронзова мастилница с декоративен капак, напукана костена лъжица и малък мраморен часовник, увенчан с два пиещи вода лебеда.

Зад тях на масата бяха наредени миниатюри, а изображенията по тях бяха невидими заради отразената слънчева светлина.

Тъмнокосата глава на Франк се наведе замислено над предметите. Следобедното слънце улови в косата му червеникав проблясък. Той вдигна глинената луна и я обгърна с шепа, все едно беше яйчена черупка.

— От някои исторически периоди имаме само чиста история; писмени свидетелства на хората, живели тогава. За други могат да ни разкажат единствено откритите предмети.