Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Сигурно си права, сасенак, но, за бога, внимавай!

— Да внимавам? Защо?

Устата му се изкриви в печална усмивка.

— Господи, жено, имаш ли представа как изглеждаш с тази рокля! Иска ми се да те изнасиля на място. А тези проклети жабари нямат моите задръжки. — Смръщи се леко. — Не може ли… да се покриеш малко, поне гърдите? — Махна с едрата си длан към дантеленото си жабо, закрепено с рубинена игла. — Някакво наборче…? Може би носна кърпичка?

— Мъже! Нямате представа от мода. Но ти не се тревожи. Шивачката казва, че ветрилото било за това. — Разтворих копринено ветрило в съответния цвят и с жест, който бях постигнала след петнайсет минути упражнения, го размахах прелъстително над бюста си.

Джейми примигна замислено, после се обърна да вземе наметалото ми от гардероба.

— Направи ми една услуга, сасенак. — Наметна го на раменете ми. — Вземи по-голямо ветрило.

Що се отнася до привличане на вниманието, роклята постигна небивал успех. Що се отнася до кръвното налягане на Джейми, ефектът беше малко по-неприятен.

Той не се отделяше от мен и гледаше кръвнишки всеки мъж, озърнал се в моята посока, докато Анализ дьо Марияк ни забеляза от другия край на залата и заплава към нас. Нежните ѝ черти се бяха разкривили в приветствена усмивка. Почувствах как моята замръзва на лицето ми. Анализ дьо Марияк беше „позната” на Джейми от предишното му пребиваване в Париж. Освен това беше красива, очарователна и изящно дребна.

— Красивият ми дивак! — поздрави го тя. — Трябва да те запозная с някого. Всъщност с неколцина. — Кимна като порцеланова кукла към група мъже около дъска за шах в ъгъла, които разпалено спореха за нещо. Разпознах Орлеанския херцог и Жерар Гоблен, изтъкнат банкер. Значи влиятелни хора.

— Ела да играеш шах с тях — рече Анализ и хвана с лека като пеперудено крило ръка ръката на Джейми. — Ще е добре Негово Величество да те види там по-късно.

Появата на краля се очакваше след края на вечерята, на която той присъстваше, някъде след час-два. Междувременно гостите блуждаеха из залата, разговаряха, възхищаваха се на картините по стените, флиртуваха зад ветрилата си, ядяха бонбони и сладкиши, пиеха вино и изчезваха на не съвсем дискретни интервали в странните затулени от завеси малки ниши. Те бяха така хитро монтирани в облицовката на залата, че почти не се забелязваха, освен ако не се приближиш достатъчно, за да чуеш шумовете вътре.

Джейми се поколеба и Анализ го дръпна по-силно.

— Ела. Не се страхувай за дамата си — хвърли одобрителен поглед на роклята ми, — тя няма да остане дълго сама.

— Точно от това се страхувам — промърмори Джейми под нос. — Добре тогава, идвам след малко. — Откачи се за миг от нея и се наведе към ухото ми: — Ако те открия в някоя ниша, сасенак, ще затрия копелето. А теб… — Ръцете му потрепнаха несъзнателно към дръжката на шпагата.

— О, не бива така, нали се закле в кинжала си, че няма да ме удариш отново. Колко струва клетвата ти, а?

На устните му се появи неохотна усмивка.

— Няма да те бия, колкото и да ми се иска.

— А какво ще правиш?

— Ще измисля нещо — отвърна той с красноречива гримаса. — Не знам още, но няма да ти хареса.

След един последен кръвнишки поглед наоколо и собственическо стискане на рамото ми, той позволи на Анализ да го отведе като малък ентусиазиран влекач, теглещ неохотна баржа.

Анализ беше права. Миг след като бях освободена от страховитото присъствие на Джейми, придворните се спуснаха отгоре ми като ято папагали върху презрял плод.

Ръката ми неведнъж беше целувана и задържана в мъжки длани, бях обсипана с цветисти комплименти, а чашите подправено вино прииждаха в безкрайна процесия. След половин час краката ме заболяха. Лицето също — от усмивки. А ръката — от ветрилото.

Трябваше да призная дължимото на Джейми по въпроса за ветрилото. Бях го послушала и взех най-голямото, с което разполагах. Беше широко почти цяла стъпка и по него имаше изображения на шотландски елени, скачащи по ливада. Джейми се изказа критично относно художествената му стойност, но одобри размера. След като любезно отблъснах вниманието на един пламенен младеж в пурпурно, аз разперих ветрилото под брадичката си, за да скрия трохите, които падаха от сухара със сьомга, който ядях.

И не само трохите. От наблюдателната си позиция на цял фут над мен, Джейми може и да виждаше пъпа ми, но сега той беше в относителна сигурност при огледа на френските благородници, защото повечето бяха по-ниски от мен. От друга страна…