Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Джейми затвори уста, примигна няколко пъти и отбеляза:

— Ами… тя е… червена, нали?

— Доста. — По-точно в цвят Христова кръв . Най-модният цвят за сезона, или поне така ми казаха.

— Не всяка дама може да го носи, мадам — обяви шивачката с пълна с карфици уста. — Но вие, с тази кожа! Богородице, мъжете ще пълзят под полите ви цяла нощ!

— Само да посмее някой, ще го настъпя по пръстите — отвърнах аз. И все пак ефектът беше търсен. Трябваше да се откроявам. Джейми искаше да облека нещо, което ще ме отличава в тълпата. Въпреки сънливостта си онази сутрин, кралят явно го беше запомнил и ни покани на бал във Версай.

— Ще трябва да привлека хора с пари — беше ми казал Джейми. — И тъй като нямам кой знае какво обществено положение или власт, ще трябва да го постигна, като ги накарам да търсят компанията ми. — Въздъхна тежко и ме огледа. Явно не бях много изискана с вълнения халат. — А в Пари; това означава, че трябва да се появявам в обществото, най-добрия случай — в двора. Те знаят, че съм шотландец, ще е съвсем естествено да ме питат за принц Чарлс и дали Шотландия чака с нетърпение завръщането на Стюартите. Тогава ще ги уверя дискретно, че повечето шотландци са готови да платят, за да не се завърнат Стюартите, макар да не е така.

— Да, най-добре да си дискретен — съгласих се аз. — Или Хубавият принц Чарли може да пусне кучетата си срещу теб при следващата ти визита. — Тъй като трябваше да е в течение на действията на Чарлс, Джейми всяка седмица се отбиваше в малката къща в Монмартър.

Той се усмихна.

— Е, що се отнася до Негово Височество и поддръжниците му якобити, аз съм предан привърженик на каузата на Стюартите. И тъй като Чарлс Стюарт не е приет в двора, за разлика от мен, надали ще разбере какво говоря там. Якобитите в Париж живеят затворено. Най-малкото защото нямат средствата да се появяват в изискано общество. Но ние имаме, благодарение на Джаред.

Джаред беше напълно съгласен с Джейми — по съвсем различни причини, — че трябва да разширяваме връзките му сред френското благородничество и богатите банкерски семейства, като ги изкушаваме с рейнско вино, изискани разговори, приятна компания и големи количества от прекрасното шотландско уиски, което Мърто цели две седмици прекарва през Ламанша и пристанището до нашите изби.

— Те винаги искат някакво забавление — каза Джейми, докато скицираше плановете ни на гърба на някаква булевардна поема, описваща позорната връзка на граф Дьо Севини със съпругата на министъра на земеделието. — Благородниците ги е грижа единствено за външния вид. Затова трябва да им предложим нещо интересно за гледане.

Като гледах смайването му сега, изглежда бях поставила добро начало. Завъртях се и огромната пола се изду като камбана.

— Не е зле, нали? Поне е доста видимо.

Той най-сетне си върна дар слово.

— Видимо ли? — изграчи. — Видимо? Господи, виждам всеки инч от теб чак до третото ребро!

Погледнах надолу.

— Не, не виждаш. Това под дантелата не съм аз, а подплата от сатен.

— Да, ама прилича на теб! — Той се приближи и се наведе да инспектира бюстието на роклята. Надникна в деколтето.

— Господи, виждам чак пъпа ти! Няма да я обличаш пред хора, нали?

Наежих се малко. Аз също се смущавах от разголеността на роклята въпреки модните скици, които шивачката ми показа, но реакцията на Джейми ме накара да заема отбранителна позиция.

— Нали ти искаше да се откроявам? А и това е нищо в сравнение с последната мода в двора. Повярвай ми, ще изглеждам като самата скромност пред мадам Дьо Периньон и херцогиня Дьо Роан. — Сложих ръце на хълбоците си и го изгледах студено. — Или искаш да се появя в двора със зелената рокля.

Джейми извърна поглед от деколтето ми, стисна устни и изсумтя по шотландски.

Приближих се и сложих помирително ръка на рамото му.

— Стига! Бил си в двора, знаеш какви рокли носят дамите. Наясно си, че тази не е особено екстравагантна по техните стандарти.

Той се озърна към мен и се усмихна смутено.

— Така е. Само че… е, ти си ми жена, сасенак. Не искам други мъже да те гледат така, както аз гледах онези дами.

Засмях се, прегърнах го през врата, притеглих го надолу и го целунах. Той ме хвана за талията, пръстите му несъзнателно галеха червената коприна. Докосването му потегли нагоре и се плъзна до врата ми. Другата му ръка сграбчи меката издутина на гърдите, които се издуваха над xватката на корсета, сластолюбиво свободни под единичния пласт коприна. Накрая ме пусна, изправи се и поклати глава.