Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Все пак — рече засиял — мога да свърша малко работа пътьом. Ще спирам във всички ханове и кръчми оттук до Кале.

— Ако ще спирате във всички кръчми оттук до крайбрежието, няма да стигнете и за месец — отбеляза Джейми. Извади кесията си от спорана и прибра в нея малката купчинка сребро.

— Така е, милорд — смръщи се нещастно Хокинс. — Сигурно ще се наложи да пропусна някоя и да наваксам на връщане.

— Не можете ли да изпратите друг в Кале, щом времето ви е така ценно? — попитах аз.

Той извъртя красноречиво очи и сви малката си устичка в печална гримаса.

— Де да можех, милейди. Товарът на „Арабела” е такъв, че не мога да го доверя на никого. Моята племенница Мери е на борда. Тя е едва на петнайсет и никога не е напускала дома си. Опасявам се, че не мога да я оставя да стигне сама до Париж.

— В никакъв случай — съгласих се любезно. Името ми звучеше познато, но не се сещах откъде. Мери Хокинс. Достатъчно невзрачно; не можех да го свържа с нищо. Още размишлявах по въпроса, когато Джейми стана да изпрати господин Хокинс до вратата.

— Надявам се пътуването на племенницата ви да е приятно — рече той любезно. — Тя идва да учи тук или на гости при роднини?

— Ще се омъжи — рече доволно чичо ѝ. — Брат ми успя да ѝ намери много добра партия, френски благородник. — Като че ли се изду от гордост при тези думи и златните копчета опънаха плата на жилетката му. — По-големият ми брат е баронет.

— Тя на петнайсет ли беше? — попитах смутено. Знаех, че ранните бракове не са необичайни, но пък на петнайсет? Все пак аз се бях омъжила на деветнайсет — и на двайсет и седем пак. На двайсет и седем знаех много повече.

— А вашата племенница отдавна ли познава годеника си? — попитах предпазливо.

— Не го е виждала. — Господин Хокинс се наведе към мен, сложи пръст на устните си и сниши глас: — Тя дори не знае, че ще се омъжва. Преговорите не са приключили.

Бях толкова възмутена, че отворих уста да кажа нещо, но Джейми ме стисна предупредително за лакътя.

— Щом господинът е благородник, вероятно ще видим племенницата ви в двора — каза той и ме подкара към вратата като булдозер.

Господин Хокинс отскочи, за да не го настъпя, и тръгна заднишком, без да спира да говори:

— Много вероятно, милорд Брох Туарах. Всъщност бих сметнал за огромна чест вие и милейди да се срещнете с моята племенница. Сигурен съм, че за нея ще е голяма утеха обществото на една сънародница — добави с мазна усмивка.

— Не че бих се възползвал от един чисто делови контакт.

Би се възползвал и още как, помислих си. Готов си на всичко да навреш семейството си сред френските благородници, като дори омъжиш племенницата си за… за…

— А кой е годеникът ѝ? — попитах най-нахално.

Изражението му стана още по-лукаво, той се наведе и прошепна дрезгаво в ухото ми:

— Не трябва да го разгласявам, преди всичко да бъде уредено, но тъй като вие сте дама… Мога да ви кажа, че е член на рода Гаскон. И то много високопоставен!

— Разбирам.

Господин Хокинс излезе, като потъркваше ръце от нетърпение, а аз веднага се обърнах към Джейми.

— Гаскон! Това означава… не, не може да е той? Онова отвратително старо животно с петна от енфие по брадичката, което дойде на вечеря миналата седмица?

— Виконт Марини? — попита Джейми и се усмихна на описанието ми. — Предполагам. Той е вдовец и единственият неженен в рода, доколкото знам. Но не мисля, че петната бяха от енфие; просто така му расте брадата. Като проядена от молци — призна той, — сигурно трудно се бръсне с всички тези брадавици.

— Той не може да омъжи петнайсетгодишно момиче за… за това нещо! И то без да я пита!

— Предполагам, че може — отвърна Джейми с вбесяващо спокойствие. — Във всеки случай това не е твоя работа, сасенак. — Хвана ме здраво за ръцете и ме разтърси леко. — Чуваш ли? Знам, че ти изглежда странно, но тук нещата стават така. Вce пак — устата му се изви в ъгълчето — ти бе принудена да се омъжиш против волята си. Примири ли се вече?

— Понякога се колебая! — Задърпах се, за да освободя ръцете си, но той ме награби със смях и ме целуна. След миг се предадох. Отпуснах се в прегръдката му, признала поражението си, но само временно. Щях да се срещна с Мери Хокинс и щях да разбера какво точно мисли за предстоящия си брак. Ако не искаше да види името си в брачното свидетелство заедно с това на виконт Марини, тогава… внезапно се сковах и отблъснах Джейми.

— Какво има? — погледна ме той притеснено. — Лошо ли ти е, жено? Пребледняла си!