Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— По-добре, отколкото да се изядеш сама — рече той и критично огледа изгризаните ми нокти. — Освен туй пишеш по-красиво от чиновниците в склада.

Затова бях в кабинета, наведена прилежно над огромните книги, когато господин Сайлъс Хокинс дойде един късен следобед, за да поръча две бъчви фламандско бренди. Господин Хокинс беше набит и заможен. Англичанин, емигрант като Джаред, той се беше специализирал в износ на френско бренди към родината си.

Предполагам, че търговец с вид на пълен въздържател трудно ще продава на хората вино и спиртни напитки. Господин Хокинс беше щастливец в това отношение, защото бузите му бяха вечно румени над усмивката на гуляйджия, макар че според Джейми той никога не опитвал собствената си стока и рядко пиел друго освен ейл, апетитът му обаче бил легендарен в кръчмите в града. И наистина, зад фасадата на добряк, която улесняваше сделките му, в светлокафявите очи проблясваше пресметливост.

— Най-добрите ми доставчици, смея да заявя — рече той и подписа с размах голямата поръчка. — Винаги надеждни, винаги най-доброто качество. Братовчед ви много ще ми липсва — добави и се поклони на Джейми, — но е избрал добър заместник. Правилно е поверил търговията на човек от семейството, на шотландец.

Малките очички плъзнаха поглед по килта на Джейми, червеното на клана Фрейзър сияеше на фона на тъмната дървена ламперия в салона.

— Наскоро ли пристигнахте от Шотландия? — попита небрежно господин Хокинс, докато бъркаше под палтото си.

— Не, от известно време съм във Франция — усмихна се Джейми, избягвайки въпроса. Взе пачето перо от господин Хокинс, но реши, че е твърде затъпено, хвърли го и извади ново от букета пера в малка стъклена кана на бюфета.

— По одеждите ви съдя, че сте от Северна Шотландия; вероятно ще можете да ме посъветвате относно настоящите настроения в тази част на страната. Носят се слухове, както знаете. — Господин Хокинс се отпусна в един стол след приканващия жест на Джейми и кръглото му румено лице внезапно се напрегна при вида на дебелия кожен портфейл, който извади от джоба си.

— Колкото до слуховете — в Шотландия винаги е така, нали? — отвърна Джейми, прилежно острейки новото перо.

— Но настроения? Ако имате предвид политика, опасявам се, че не обръщам много внимание на подобни неща. — Малкото ножче стържеше по перото и дялкаше от него твърди стърготини.

Господин Хокинс извади няколко златни монети от портфейла си и ги подреди на купчинка на писалището.

— Нима? — попита почти разсеяно. — В такъв случай сте първият такъв планинец, когото срещам.

Джейми приключи с остренето на перото и огледа внимателно върха му.

— Така ли? Е, аз имам други грижи. Търговията отнема цялото ми време, както можете да си представите.

— Така е. — Господин Хокинс преброи отново монетите в купчинката и замени една с две по-малки. — Чух, че Чарлс Стюарт наскоро пристигнал в Париж. — Кръглото му червендалесто лице не изразяваше особен интерес към темата, но обрамчените от тлъстини очички светеха зорко.

— О, да — промърмори Джейми съвсем безстрастно. Той тъкмо подписваше всяка страница на поръчката крайно внимателно, направо изографисваше буквите, както му беше навик. Той бе левичар, принуден като момче да пише с дясната ръка, и още му беше трудно, но не го правеше на въпрос.

— Значи не споделяте симпатиите на братовчед си в това отношение? — Хокинс се облегна леко, наблюдаваше сведената глава на Джейми.

— А това защо ви интересува, сър? — Джейми вдигна глава и го фиксира със синия си поглед.

Дебелият търговец издържа за миг, после махна с шишкавата си ръка.

— Изобщо. Все пак съм запознат с якобитския уклон на вашия братовчед — той не го пази в тайна. Просто се чудех дали всички шотландци са на едно мнение относно претенциите на Стюарт към престола.

— Щом сте си имали вземане-даване с планинците — рече Джейми сухо и му подаде копието на поръчката, — ще знаете, че рядко се намират двама шотландци, които да са на едно мнение за нещо, освен за цвета на небето. А понякога дори това се оказва спорен въпрос.

Господин Хокинс се засмя и шкембето му се затресе под жилетката. Той прибра документите в палтото си, а аз се притекох на помощ на Джейми, като предложих най-гостоприемно мадейра и бисквити.

Господин Хокинс като че ли се изкуши, но поклати глава със съжаление и избута креслото, за да стане.

— Не, благодаря ви, милейди, но не мога. „Арабела” акостира този четвъртък и трябва да съм в Кале, за да я посрещна. А имам страшно много работа, преди да замина. — Смръщи се към снопчето поръчки и квитанции, които беше извадил от джоба си, добави към тях квитанцията на Джейми и ги натъпка в огромна пътническа кожена чанта.