Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Как мина? — попитах Джейми още щом останахме насаме. — Какво представлява той?

Той се почеса умислено по главата.

— Ами, имаше зъбобол.

— Какво?

— Той така каза. И явно много го болеше. Постоянно кривеше лице, а челюстта му беше малко подпухнала. Не знам дали е толкова скован по принцип или просто го болеше да говори, но не каза много.

След официалното представяне Джаред, граф Маришал и някакъв оръфан индивид, наричан небрежно Болхелди, се отделили да говорят по шотландския въпрос, като оставили Джейми и Негово Височество сами.

— Пийнахме по чашка бренди — послушно докладва Джейми. — И аз го попитах харесва ли му Париж, а той каза, че било доста скучно, защото не може да ходи на лов. Тогава започнахме да говорим за лов. Той предпочита да ловува с кучета, а не с викачи, и аз се съгласих. После ми каза колко много фазани убил веднъж на лов в Италия. Говори за Италия, докато не каза, че зъбът го боли заради студения въздух от прозореца — къщата е доста проветрива; просто малка вила. След това изпи малко бренди заради зъба и аз му разказах за лова на елени в Северна Шотландия и той рече, че би искал да опита някой път и ме попита дали стрелям добре с лък? Аз казах, че стрелям, и той отвърна, че се надявал да има възможност да ме покани на лов с него в Шотландия. После Джаред заяви, че трябва да се отбием в склада на връщане, Негово Височество ми подаде ръка, аз я целунах и си тръгнахме.

— Хм. — Макар да знаех, че известните, или поне тези, които искаха да минат за известни, са като всички останали в ежедневието си, трябваше да призная, че това описание на Хубавия принц малко ме разочарова. Все пак Джейми беше поканен да го посети отново. Най-важното било, според него, да е близо до Негово Височество, за да следи развитието на плановете му. Чудех се дали кралят на Франция ще се окаже по-впечатляващ.

Разбрах доста скоро. След седмица Джейми стана в студения мрак и се облече за дългата езда до Версай, за да присъства на утринния тоалет. Луи ставаше точно в шест всяка сутрин. В този час малцината избрани да присъстват на кралския тоалет трябваше да са се събрали в преддверието, за да се присъединят към процесията от благородници и прислуга, които трябваше да помогнат на монарха да посрещне новия ден.

Магнус събуди Джейми още по тъмно и той се надигна сънливо от леглото с прозявки и мърморене. В този час стомахът ми кротуваше и аз се наслаждавах на прекрасното усещане да гледаш как някой трябва да свърши нещо неприятно, за разлика от теб.

— Наблюдавай добре — казах с дрезгав от съня глас. — За да можеш да ми разкажеш всичко.

Той изсумтя сънливо и се наведе да ме целуне, после излезе със свещ в ръка, за да провери дали са оседлали коня му. Последното, което чух, преди отново да заспя, беше гласът му, внезапно ясен и буден в студената нощ. Поздравяваше коняря на улицата.

Като се имаше предвид отдалечеността на Версай и вероятността — както бе предупредил Джаред — да ги поканят на обяд, не се изненадах, че не се върнаха до пладне, но любопитството ми нарастваше и ги чаках с нетърпение. Дойдоха по времето за чая.

— Е, как мина кралският прием? — попитах аз, докато помагах на Джейми да свали палтото си. Той беше с тесните ръкавици от свинска кожа, които се носеха в двора, и не можеше да се справи със сребърните копчета по хлъзгавото кадифе.

— О, не беше зле — отговори Джейми и разкърши с облекчение широките си рамене, щом палтото се отвори. Беше му тясно на плещите и той се измъкваше от него като пиле от яйце. — Интересно беше, сасенак, поне през първия час, час и нещо.

Докато процесията от благородници влизала в кралската спалня, всеки понесъл церемониалния си предмет — кърпа бръснач, купичка за изплакване, кралски печат и така нататък, — кралските камериери отваряли тежките завеси и дърпали балдахина от огромното легло, за да разкрият лицето на крал Луи пред любопитния взор на изгряващото слънце.

Подпомогнат да заеме седнало положение в леглото, кралят се прозявал и почесвал наболата си брада, докато прислужниците намятали копринен халат, обсипан със сребърни и златни бродерии на кралските плещи. После коленичели да свалят дебелите чорапи, с които кралят спял, за да ги заменят с най-фина коприна и меки пантофи, поръбени със заешки пух.

Един по един благородниците от двора коленичели в краката на своя суверен, за да го поздравят и да се осведомят как Негово Величество е прекарал нощта.