Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Точно затова бяхме дошли — за да предотвратим бедствието. Докато мислех за това в луксозната къща на Джаред, ми се струваше невероятно. Как сам човек ще спре въстание? Е, ако въстанията се ковяха в кръчмите, тогава сигурно можеха да бъдат осуетени на масите за вечеря. Свих рамене пред огледалото, издухах една къдрица от окото си и отидох да мътя главата на готвачката.

Отначало прислугата ме гледаше с подозрение, но скоро осъзнаха, че нямам намерение да им се бъркам в работата, и се отпуснаха до сдържана готовност. Първо, сигурно заради умората, ми се стори, че едва десетина слуги са наредени за инспекция в коридора. Всъщност бяха шестнайсет, ако броим и коняря, помощника му и точиларя, които не бях забелязала. Бях много впечатлена от очевидното благоденствие на Джаред, докато не разбрах колко малко им плаща: нов чифт обувки и две ливри на година за лакеите, малко по-малко за слугините и помощниците в кухнята, и малко повече за по-високопоставените служители като мадам Вионет, готвачката, и иконома Магнус.

Докато аз се запознавах с механизмите на домакинството и събирах информация от клюките на прислужниците, Джейми всеки ден посещаваше с Джаред клиенти, срещаше се с разни хора и се подготвяше да „помага на Негово Височество”, като създаде онези социални контакти, които можеха да се окажат полезни за един принц в изгнание. Сред гостите на вечерите щяхме да открием съюзници — или врагове.

— Сен Жермен? — попитах, дочула познато име сред дърдоренето на Маргьорит, която търкаше паркета. — Граф Сен Жермен?

— Ум, мадам. — Тя беше дребно дебело момиче със странно плоско лице и изпъкнали очи, заради които приличаше на калкан, но бе дружелюбна и готова да услужи. Сега стисна устни, което предвещаваше някаква много скандална новина. Погледнах я възможно най-окуражително.

— Графът, мадам, има много лоша репутация.

Макар че — според нея — това можеше да се каже за всички, които идваха на вечеря в тази къща, аз вдигнах вежди и зачаках подробности.

— Той е продал душата си на Дявола — довери ми тя тихо и се огледа, сякаш въпросният джентълмен можеше да се спотайва зад комина. — Той устройва Черна меса, на която покварените се гощават с кръвта и плътта на невинни деца.

Чудесен екземпляр си бях избрала за враг.

— О, всички го знаят, мадам — увери ме Маргьорит. — Но няма значение; жените са луди по него. Където и да иде, те му се хвърлят на врата. Все пак е богат. — Явно тази последна квалификация беше достатъчна да балансира, ако не да ѝ компенсира, пиенето на кръв и яденето на младенческа плът.

— Колко интересно — отвърнах. — Аз си мислех, че мосю графът е конкурент на мосю Джаред, нали и той внася вина. Защо мосю Джаред го кани тук?

Маргьорит вдигна глава и се засмя.

— Защо ли, мадам? Защото мосю Джаред може да предложи на вечерята най-хубавото вино, да каже на мосю графа, че току-що се е сдобил с десет каси и накрая щедро да му подари една бутилка!

— Разбирам — усмихнах се. — А мосю графът кани ли мосю Джаред на вечеря?

Тя кимна и бялата ѝ забрадка подскочи над бутилката с полир и парцала.

— Да, мадам. Но не толкова често!

За щастие тази вечер граф Сен Жермен не беше поканен. Щяхме да вечеряме семейно, за да може Джаред да посвети Джейми в някои подробности, които бяха останали за уреждане преди заминаването му. Най-важната от тях беше сутрешният прием при краля във Версай.

Било голяма чест да присъстваш на кралския тоалет, обясни той на Джейми.

— Не за теб, момко — добави любезно и махна с вилицата.

— За мен. Кралят иска да се увери, че ще се върна от Германия — или поне го иска Дюверне, министърът на финансите. Последното увеличение на данъците удари сериозно търговците и много от чужденците си отидоха, с неприятни последствия за кралската хазна, както сигурно се досещаш. — Изкриви лице при мисълта за данъци и се намръщи на малката змиорка, набучена на вилицата му. — Мисля да тръгна в понеделник. Чакам само вест, че „Вилхелмина” е акостирала в Кале, и заминавам. — Отхапа от змиорката, кимна на Джейми и заговори с пълна уста: — Оставям търговията си в добри ръце, момко; не се тревожа за това. Преди да тръгна обаче, може да обсъдим някои други въпроси. Разбрах се с граф Маришал, че ще идем с него в Монмартър след два дни, за да поднесеш почитанията си на Негово Височество принц Чарлс Едуард.

Усетих внезапна тръпка от вълнение в стомаха си и бързо погледнах към Джейми. Той кимна на Джаред, сякаш това не беше нищо особено, но очите му блестяха, когато се обърна към мен. Значи се започваше.