Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Негово Височество живее много усамотено в Париж — продължи Джаред, докато преследваше последната, хлъзгава от масло змиорка по ръба на чинията си. — За него не е подобаващо да се появява в обществото, докато кралят не го приеме официално. Затова Негово Височество рядко напуска къщата си и се среща с малко хора, ако не броим поддръжниците на баща му, които отиват да му поднесат почитанията си.

— Аз друго съм чувала — намесих се.

— Какво? — Погледнаха ме стреснато и Джаред остави вилицата на масата, а змиорката — на съдбата ѝ.

Джейми изви вежда към мен.

— Какво си чула, сасенак, и от кого?

— От слугите — отвърнах, концентрирана върху моите змиорки. Като видях как се смръщи Джаред, ми хрумна, че може би не е уместно домакинята да клюкарства с прислужниците. Е, какво пък, помислих си бунтовно, и без това нямам какво друго да правя.

— Прислужницата каза, че Негово Височество принц Чарлс посещава принцеса Луиз дьо ла Тур дьо Роан — казах аз, набучих една змиорка и задъвках бавно. Бяха вкусни, но беше неприятно, ако ги глътнеш цели, сякаш бяха още живи. Преглътнах внимателно. Дотук добре. — В отсъствието на съпруга на дамата — добавих деликатно.

Джейми изглаждаше развеселен, а Джаред — ужасен.

— Принцеса Дьо Роан? Мари-Луиз-Енриет-Жан дьо ла Тур дьо Оверн? Семейството на съпруга ѝ е приближено на краля. — Прокара пръсти по устните си и устата му лъсна от маслото. — Това може да е много опасно — добави сякаш на себе си. — Ами ако този глупак…. Не, не. Със сигурност не е толкова глупав. Вероятно е от неопитност; няма голям опит в обществото, а нещата в Рим са други. Все пак… — замълча и се обърна към Джейми, явно беше стигнал до решение. — Това ще бъде първата ти задача, момко, в помощ на Негово Величество. Ти си горе-долу на възрастта на Негово Височество, но имаш опит, добра преценка и моето обучение. — Усмихна се. — Можеш да се сприятелиш с Негово Височество, да му проправиш пътя към хората, които може да са му от полза — ти вече срещна повечето от тях, — и да му обясниш възможно най-деликатно, че ухажването на неподходящи дами може много да навреди на целите на баща му.

Джейми кимна разсеяно, изглежда мислеше за друго.

— А откъде прислужницата е разбрала за посещенията на Негово Височество, сасенак? — попита той. — Тя излиза от къщата веднъж седмично, за да иде на църква, нали?

Поклатих глава и преглътнах следващата хапка.

— Доколкото разбрах, прислужницата в кухнята го разбрала от точиларя, който пък чул от коняря, който го знае от коняря на съседите. Не знам колко хора има още по веригата, но домът на Роан е през три къщи надолу по улицата. Предполагам, че и принцесата знае всичко за нас — добавих ведро.

— Ако разговаря с прислужниците, разбира се.

— Дамите не клюкарстват със своите прислужници — скастри ме Джаред и присви очи към Джейми в безмълвно предупреждение да стегне жена си.

Видях как устните на Джейми потрепнаха, но той само отпи от виното и смени темата на разговора към последното начинание на Джаред: кораб с ром, който беше тръгнал от Ямайка.

Когато Джаред позвъни на слугите да разтребят масата и да донесат бренди, аз се извиних и станах. Джаред обичаше да пуши с брендито, а на мен ми се струваше, че макар и внимателно сдъвкани, змиорките не бива да се опушват.

Легнах в леглото си и се опитах, не съвсем успешно, да не мисля за змиорки. Затворих очи и си представих Ямайка — приятни бели плажове под тропическо слънце. Но тези мисли ме отведоха до „Велхелмина”, до кораби и до море, което ме върна в началото — до образите на гигантски змиорки, които се гърчат из надигащите се зелени вълни. Затова посрещнах появата на Джейми с облекчение и седнах в леглото.

— Пфу! — Облегна се на вратата, като си вееше с края на жабото. — Чувствам се като пушена наденица. Харесвам Джаред, но ще съм много доволен, когато отнесе проклетите си пури в Германия.

— Ако смърдиш на пури, не се приближавай. Змиорките не обичат дима.

— Напълно ги разбирам. — Свали си жакета и разкопча ризата. — Това е добра тактика — сподели ми той, кимайки към вратата, докато сваляше ризата си. — Като с пчелите.

— Пчели?

— Както се мести кошер. — Отвори прозореца и окачи ризата си на дръжката на рамката. — Намираш лула с много силен тютюн, пъхаш я в кошера и издишаш дим върху питите. Пчелите падат зашеметени, а ти ги пренасяш където си искаш. Мисля, че това прави Джаред с клиентите си: опушва ги, докато се замаят, после подписват поръчки за три пъти повече вино, отколкото са възнамерявали.