Засмях се и той се ухили, но сложи пръст на устните си, щом чу стъпките на Джаред по коридора. Подминаха нашата врата към неговата стая.
Джейми се изтегна на леглото до мен само по килт и чорапи.
— Не е толкова зле, нали? Мога да спя в будоара, ако трябва. Или да си подам главата през прозореца, да се проветри.
Подуших косата му, миризмата на тютюн се спотайваше сред червените вълни. Светлината на свещта ги позлатяваше и аз прокарах пръсти през тях, наслаждавайки се на меката им гъстота и на твърдата кост отдолу.
— Не е чак толкова зле. Значи не си притеснен, че Джаред заминава скоро?
Той ме целуна по челото и се отпусна на възглавницата. Усмихна ми се, после поклати глава.
— Не. Вече се запознах с основните му клиенти и с капитаните, познавам всички товарачи и чиновници, имам ценови листи и описи на стоката. Останалото за търговията ще усвоя в движение. Джаред не може да ме научи на повече.
— Ами принц Чарлс?
Той притвори очи и изсумтя с отвращение.
— О, да. За това трябва да се надявам на Божията милост, не на Джаред. И смея да кажа, че ще е много по-лесно, ако Джаред не вижда какви ги върша.
— Какво ще правим? Имаш ли някаква идея, Джейми?
Дъхът му беше топъл на лицето ми и лъхаше на бренди.
Наведох се да го целуна. Меката широка уста се отвори под моята и той продължи целувката, преди да отговори.
— О, имам идеи. — Отдръпна се с въздишка. — Бог знае до какво ще доведат, но идеи имам.
— Кажи ми.
Той се намести по-удобно, обърна се по гръб, прегърна ме и положи главата ми на рамото си.
— Ами, на мен ми се струва, че е въпрос на пари, сасенак.
— Пари? Аз си мислех, че е въпрос на политика. Нима французите не искат Джеймс да си върне престола дори само защото това ще създаде проблеми на англичаните? От малкото, което си спомням, Луи искаше — ще поиска — Чарлс Стюарт да отвлече вниманието на крал Джордж от онова, което той самият възнамерява да направи в Брюксел.
— Предполагам, но за да си върнеш трона, трябват пари. А Луи няма толкова много, че да ги използва за война с Брюксел и да финансира инвазия в Англия. Ти чу ли какво каза Джаред за кралската хазна и данъците?
— Да, но…
— Не, не зависи от Луи — рече той. — Макар че и той е от значение, разбира се. Има други източници на пари, към които Джеймс и Чарлс ще се обърнат — френските банкерски семейства, Ватикана и испанския двор.
— Джеймс се е захванал с Ватикана и испанците, а Чарлс — с френските банкери, нали?
Той кимна, втренчен в резбования таван. Ореховата облицовка беше светлокафява на потрепващата светлина на свещта, а в ъглите се извиваха по-тъмни розетки и ленти.
— Да, така мисля. Чичо Алекс ми показа писма от Негово Величество крал Джеймс и бих казал, че испанците са най-добрият му шанс. Папата иска да му помогне, защото той е католически монарх. Папа Климент подкрепяше Джеймс много години, а след смъртта му Бенедикт продължи тази политика, но не така усилено. Филип Испански и Луи са братовчеди на Джеймс; от тях той ще иска да подкрепят династията Бурбоните. — Усмихна ми се лукаво. — А от това, което видях досега, съдя, че кралската кръв доста се разрежда, когато опре до пари, сасенак.
Като вдигаше крак след крак, той свали чорапите си с една ръка и ги хвърли на табуретката.
— Джеймс взе известна сума от Испания преди трийсет години. Малка флота и армия. За въстанието от двайсет и пета година. Но нямаше късмет и силите му бяха разгромени при Шерифсмюир още преди той самият да стигне дотам. Затова бих казал, че испанците вероятно не изгарят от желание за втори опит за реставрация на Стюартите — не и ако не са убедени, че ще е успешен.
— Значи Чарлс е дошъл във Франция, за да обработва Луи и банкерите — казах аз. — И доколкото знам от историята, ще успее. Което какво означава за нас?
Лявата ръка на Джейми надигна раменете ми, когато той се протегна и тежестта му наклони дюшека под мен.
— Ами аз ще продавам вино на банкерите, сасенак — рече и се прозина. — А ти ще говориш с прислугата. И ако успеем да съберем достатъчно дим, може да зашеметим пчелите.
* * *
Точно преди да замине, Джаред заведе Джейми в малката къща в Монмартър, където Негово Височество принц Чарлс Едуард Луис Филип Казимир и така нататък Стюарт се беше настанил и чакаше да разбере дали Луи ще направи нещо относно аспирациите на своя бедстващ братовчед към трона.
Аз ги изпратих и после убивах времето, като се опитвах да си представя как ще протече срещата.
Читать дальше