Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— О, разбира се.

— Но тя е омъжена. Джаред веднъж ми каза, че един делови мъж не трябва да се забърква с неомъжени дами. Те коствали твърде много средства и време. А ако се ожениш за тях, ще ти профукат парите и ще свършиш като просяк.

— Високо мнение има за жените. А какво ли мисли за твоя брак, в светлината на този така полезен съвет?

Джейми се засмя.

— Аз нямам пари, затова едва ли ще стане по-зле. Мисли, че си много впечатляваща, каза да ти купя нова рокля обаче.

Разперих полите на ябълковозелената кадифена рокля, която вече беше доста износена.

— Май да. Или ще се наложи да ходя увита с чаршаф, защото тази ми стяга в кръста.

— И на други места — ухили се той. — Апетитът ти се завръща, а, сасенак?

— Хм. Много добре знаеш, че Анабел Макранох е плоска като лопата.

— А ти не си — съгласи се той, гледаше ме с одобрение. — Слава богу! — Потупа ме свойски по задника. — Ще ида с Джаред в склада тази сутрин да прегледаме счетоводните книги, после ще посетим някои клиенти, за да ме представи. Ти ще се оправиш ли сама?

— Разбира се. Ще разгледам къщата и ще се запозная със слугите. — Бях ги видяла всички заедно, когато пристигнахме късно предния следобед, но тъй като вечеряхме в стаята си, не видях отново друг, освен лакея, който донесе храната, и прислужницата, която се появи рано сутринта, за да отвори завесите, да запали огън и да отнесе нощното гърне. Притесних се леко при мисълта, че ще ръководя „персонала”, но си казах, че сигурно не е много по-различно от това да командваш санитари и младши сестри, а това го бях правила като старша сестра във военен лазарет във Франция през 1943 година.

След като Джейми излезе, се опитах да оправя тоалета си с гребен и вода, защото само с това разполагах. Ако Джаред наистина искаше да давам вечери, новата рокля щеше да е само началото.

В една кесийка в сандъчето с лекарства имах лико от върбови вейки, с което си чистех зъбите. Извадих едно и се хванах на работа, като си мислех за невероятния обрат на съдбата, който ни доведе тук.

Не можехме да се върнем в Шотландия, затова трябваше на се установим другаде — в Европа или да емигрираме в Америка. А като знаех отношението на Джейми към корабите, не бях изненадана, че избра Франция.

Кланът Фрейзър имаше здрави връзки с Франция; мнозина от тях, като абат Алегзандър и Джаред Фрейзър, се бяха установили тук и едва ли щяха да се върнат в Шотландия. Джейми ми беше казал, че много якобити са последвали своя крал в изгнанието и се опитват да преживяват във Франция и Италия в очакване на завръщането му.

— Все за това говорят — каза ми той. — Предимно в домовете си, не в кръчмите. Затова и нищо не излиза. Стигне ли до кръчмите, значи вече е сериозно.

— Кажи — обадих се аз, докато го гледах как изтупва праха от палтото си, — всички шотландци ли са вещи в политиката по рождение или само ти?

Той се засмя, но бързо изтрезня, когато отвори огромния гардероб и окачи палтото си. То изглеждаше износено и жалко в гигантското, ухаещо на кедър пространство.

— Да ти кажа, сасенак, не знам. Но като част от Макензи и Фрейзър, нямах голям избор. А и не прекарваш година във Франция и две в армията, без да се научиш да разбираш скритото значение на думите. В наши дни обаче не само аз съм такъв. Нито един планинец няма да остане незасегнат от онова, което предстои.

— Което предстои. — Което предстои? Онова, което предстоеше, ако тук не успеехме, беше въоръжено въстание, опит за реставрация на монархията на Стюартите, предвождан от сина на краля изгнаник, принц Чарлс Едуард (Казимир Мария Силвестър) Стюарт.

— Хубавият принц Чарли — прошепнах на себе си, докато се взирах в отражението си в голямото огледало. Той беше тук, в този град, вероятно недалеч от къщата. Как ли изглеждаше? Имах някаква представа само от портретите му, на които беше изобразен красив, леко изнежен младеж на шестнайсетина години с меки розови устни и напудрена според сегашната мода коса. Или по-неправдоподобните портрети, които показваха по-мъжествена версия на същото — на тях беше с меч и слизаше от кораб на брега на Шотландия.

Шотландия, която щеше да съсипе, за да я върне за себе си и за баща си. Обречен на провал, той щеше да привлече достатъчно подкрепа, за да проникне в страната и да поведе последователите си в гражданска война с опустошителен край на бойното поле в Калоден. После щеше да избяга към сигурността във Франция, а враговете му щяха да изсипят отмъщението си върху онези, които оставаха след него.