Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Джейми пристъпи към него, но Джаред се оказа по-бърз, дръпна го за ръкава и ме побутна леко към вратата, като шепнеше нещо неразбираемо на съсипания капитан, който само клатеше тъпо глава в отговор.

— Горкият нещастник — рече Джаред навън. — Ужас! — На кея беше много студено, вятърът люлееше закотвените кораби, но Джаред попи лицето и врата си с голяма и нелепо черпена носна кърпа, която извади от джоба на жакета си. — Ела, момко, да намерим някоя кръчма. Имам нужда да пийна.

Щом се озовахме на горния етаж на една от пристанищните кръчми с кана вина на масата, Джаред се стовари на един стол, започна да си вее с ръка и издиша шумно.

— Господи, какъв късмет! — Изля доста вино в чашата си, гаврътна го и си наля пак. Видя, че го гледам, ухили се и бутна каната към мен. — Е, това е вино, скъпа, гаврътни го бързо, преди да си имала време да усетиш вкуса, и то ще си свърши работата. — Пресуши чашата си и пак посегна към каната. Започнах да разбирам какво точно се е случило с Джейми предишния ден.

— Добър или лош късмет? — попитах аз. Предполагах, че е лош, но въодушевлението на дребния търговец като че ли не се дължеше само на червеното вино, което силно напомняше акумулаторна киселина. Оставих чашата с надеждата, че емайлът по кътниците ми ще остане непокътнат.

— Зле за Сен Жермен, добре за мен — отговори той лаконично, после стана да погледне през прозореца.

— Добре — седна пак доволно. — Ще разтоварят виното в склада до залез.

Джейми се облегна в стола си, гледаше братовчед си с усмивка и извита вежда.

— Да разбирам ли, че корабът на мосю граф Сен Жермен също превозва алкохол, братовчеде?

Широката усмивка в отговор разкри два златни зъба на долната челюст, които придаваха на Джаред още по-пиратски вид.

— Най-хубавият отлежал портвайн от Пиняо — рече той щастливо. — Струва му цяло състояние. Половината е от реколтата на винарната в Новал и няма да има повече от нея тази година.

— Предполагам, че другата половина от реколтата на Новал се разтоварва в твоя склад? — започнах да разбирам радостта му.

— Точно тъй, моме, точно тъй! — изкикоти се Джаред и едва не се прегърна сам. — Знайш ли как ще се харчи в Париж? — залюля се напред и стовари чашата си на масата. — Ограничено количество, а аз държа монопола? Господи, ще спечеля достатъчно за година!

Изправих се да погледна през прозореца. „Ариана” стоеше на котва, но вече по-високо във водата, защото огромните товарни мрежи, които висяха от задната палуба, бяха внимателно разтоварвани, бутилка по бутилка, в ръчни колички за пътуването към склада.

— Не искам да помрачавам радостта ви — обадих се леко неуверено, — но не казахте ли, че вашето вино идва от същото място, като това на Сен Жермен?

— Да, казах. — Джаред застана до мен и присви очи към товарачите долу. — Новал правят най-хубавия портвайн в Испания и Португалия. Много исках да купя всичко, но нямах капитал. Какво има?

— Ако корабите са тръгнали от едно пристанище, съществува опасност и сред вашия екипаж да има заразени с едра шарка.

Тази мисъл изличи розовината от бузите на Джаред и той посегна да пийне отново.

— Господи, как ви хрумна! — изпъшка, след като остави чашата. — Струва ми се, че всички са добре. Вече разтовариха половината портвайн, но най-добре да говоря с капитана — добави смръщен. — Ще му кажа да плати на хората още щом приключат разтоварването — и ако някой изглежда болен, да си взима парите и да си тръгва веднага. — Обърна се решително и се изстреля от стаята, но поспря на вратата колкото да извика през рамо: — Поръчайте вечеря! — И изчезна по стълбите с тропот като цяло стадо слонове.

Обърнах се към Джейми, който се взираше замислено в пълната си чаша.

— Не бива да го прави! — възкликнах. — Ако е имало едра шарка на борда, тя ще се разпространи и в града, ако отпрати хората си.

Джейми кимна бавно и рече тихо:

— Тогава да се надяваме, че е нямало.

Обърнах се колебливо към вратата.

— Но… не трябва ли да направим нещо? Мога поне да прегледам хората му. И да им кажа какво да правят с телата на мъжете от другия кораб…

— Сасенак. — Дълбокият глас още беше тих, но с явна предупредителна нотка.

— Какво? — Обърнах се и видях, че се е навел напред и ме гледа над ръба на чашата си. След малко заговори:

— Мислиш ли, че делото ни е важно, сасенак?

Пуснах дръжката на вратата.

— Да попречим на Стюартите да вдигнат въстание в Шотландия? Разбира се, че е важно. Защо питаш?