Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Но не можете да оставите делата си тук без надзор — довърших аз.

— Не само красива и очарователна, но и умна. Поздравявам те, братовчеде. — Наклони фризираната си глава към Джейми и вдигна одобрително вежда.

— Признавам, че нямах представа какво ще правя — рече той, остави чашата на малката масичка с вид на човек, който прекратява любезните приказки и минава към бизнес. — Но когато ти ми писа от абатството, че възнамеряваш да дойдеш и Париж… — Поколеба се, после се усмихна на Джейми и странно размаха ръце. — Знаех, че теб, моето момче, те бива и сметките, и реших, че пристигането ти е отговор на молитвите ми. Все пак реших, че първо трябва да се срещнем и да възобновим познанството си, преди да ти отправя предложението.

По-скоро си искал да видиш доколко представителна съм аз , помислих си цинично, но въпреки това се усмихнах. Улових погледа на Джейми, той вдигна вежда. Тази седмица явно ни вървеше на предложения. За беглец от закона и предполагаема английска шпионка, като че ли бяхме доста търсени.

Предложението на Джаред беше повече от щедро; ако Джейми поемеше бизнеса му във Франция за шест месеца, той не само щеше да му дава заплата, но и да му предостави парижката си къща с цялата прислуга.

— В никакъв случай, в никакъв случай — рече той, когато Джейми се опита да възрази. Притисна пръст до носа си и ми се усмихна чаровно. — За тази търговия е от голяма полза красива жена да е домакиня на вечерите, братовчеде. Нямам представа колко много вино ще продадеш, ако позволиш на клиентите първо да го опитат. — Поклати глава решително. — Не, ще ми направиш огромна услуга, ако съпругата ти благоволи да се заеме с това.

Мисълта да давам вечери на парижкото общество всъщност леко ме стресна. Джейми ме погледна с вдигнати вежди, но аз преглътнах, усмихнах се и кимнах. Предложението боше добро; ако той смяташе, че може да управлява вноса, най-малкото, което можех да сторя, бе да давам вечери и да ошлайфам малко френския си.

— Разбира се — прошепнах, Джаред сметна това за достатъчно и продължи, вперил черните си очи в Джейми.

— Реших и че ако се установиш по този начин тук, това ще помогне на целта, която те е довела в Париж.

Джейми се усмихна, а Джаред се изсмя и пак взе чашата си. За всички ни беше сервирана вода, за да отмиваме небцето си между глътките, и той взе една чаша с другата си ръка.

— Е, да вдигнем наздравица! За нашето съдружие, братовчеде, и за Негово Величество! — Вдигна чашата с брендито, после демонстративно я прекара над чашата с вода и я поднесе към устните си.

Гледах изненадана това странно поведение, но явно то означаваше нещо за Джейми, защото той се усмихна, взе своята чаша и също я прекара над водата.

— За Негово Величество — повтори той. После видя смайването ми, усмихна се и обясни: — За Негово Величество отвъд морето, сасенак.

— О! — най-после загрях. Кралят отвъд морето — крал Джеймс. Това донякъде обясняваше внезапното желание на всички тук да се установим в Париж, което иначе щеше да е странно съвпадение.

Ако Джаред беше якобит, то кореспонденцията му с абат Алегзандър вероятно беше повече от съвпадение. Сигурно заедно с писмото на Джейми той бе получил и едно от абата, коетo обяснява желанието на крал Джеймс. И ако присъствието ни в Париж съвпадаше с плановете на самия Джаред — още по-добре. Внезапно осъзнала колко сложна е мрежата на икобитите, аз вдигнах чашата си и отпих за Негово Величество отвъд водата — и за нашето ново партньорство с Джаред.

След това те заговориха по работа и събраха глави над някакви документи, вероятно манифести и сметки. Малката кабина смърдеше на тютюн, бренди и немит моряк, и на мен отново ми се догади. Така или иначе не им трябвах, затова станах и тръгнах към палубата.

Внимавах да избягвам наклона към задния трюм и поех през макари въжета, лостове и навити платна, към едно по-спокойно място на носа. Оттук имах чудесна гледка към пристанището.

Седнах на един сандък до перилата и се наслаждавах на соления бриз и миризмата на катран и риба от корабите и пристанището. Още беше студено, но наметалото ме топлеше. Корабът се полюшваше бавно от настъпващия прилив; виждах как брадите от водорасли по пилоните наблизо се издигат, развяват се и закриват лъскавите черни петна на мидите отдолу.

Това ми напомни за мидите на пара с масло, с които бяхме вечеряли, и внезапно изпитах силен глад. Абсурдните контрасти на бременността ме караха постоянно да мисля за стомаха си; ако не повръщах, бях зверски гладна. Мисълта за храна пък ме подсети за вечерите, които Джаред спомена. Вечери, значи? Странен начин да спасиш Шотландия, но пък не се сещах за нищо по-добро.