Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Всички платна бяха прибрани и завързани, но приливът леко люлееше кораба и носът се клатушкаше към нас. Беше украсен с неугледна фигура с огромни голи гърди и оплетени, полепнали със сол къдрици. Дамата изглеждаше така, сякаш не си падаше особено по морето.

— Красива сладурана, нали? — попита Джаред и махна красноречиво към нея. Реших, че има предвид кораба, а не фигурата на носа.

— Много е хубав — отвърна любезно Джейми. Улових притеснения му поглед към ватерлинията, където малки вълнички се плискаха тъмносиви по корпуса. Разбрах, че се надява да не се качваме на борда. Смел войник, великолепен в битка, Джейми Фрейзър беше човек на сушата.

Определено не бе от дръзките моряци шотландци, които ловяха китове близо до Тарвати или обикаляха света в търсене на богатство. Докато прекосявахме Ламанша през декември, той през цялото време страдаше от морска болест и едва не умря, защото беше твърде отслабнал след мъченията и затворничеството. И макар че пиянската оргия с Джаред от предния ден да не беше чак такова изпитание, тя със сигурност не бе засилила охотата му към морето.

Видях как мрачните спомени прекосиха лицето му, докато слушаше хвалбите на братовчед си за здравината и скоростта на „Ариана”, и се приближих да му прошепна:

— Няма страшно, нали е закотвен?

— Не знам, сасенак — отвърна той и огледа кораба със смесица от ненавист и отвращение. — Но предполагам, че ще разберем. — Джаред вече беше по средата на трапа и поздравяваше гръмогласно капитана. — Ако позеленея, ще се престориш ли, че ти прилошава? Ще направя лошо впечатление, ако повърна върху обувките на Джаред.

Потупах го успокоително по ръката.

— Не се тревожи. Ще припадна заради теб.

— Не е заради мен — отвърна с последен жаловит поглед към сушата, — а заради стомаха ми.

Корабът беше приятно стабилен под краката ни и Джейми, и стомахът му, се държаха достойно — вероятно подпомогнати от брендито, което ни наля капитанът.

— Не е лошо — рече Джейми, поднесе го за миг под носа си и затвори одобрително очи при богатия аромат. — Португалско, нали?

Джаред се засмя с удоволствие и сръчка капитана с лакът.

— Видя ли, Портис? Казах ти, че е роден талант! Опитвал го е само веднъж!

Аз прехапах вътрешността на бузата си и избегнах погледа на Джейми. Капитанът, едър, намусен екземпляр, изглеждаше отегчен, но направи любезна физиономия към Джейми и показа три златни зъба. Явно беше човек, който носи всичко ценно със себе си.

— О, това ли е момъкът, който ще ти наглежда избите?

Джаред внезапно се смути и грубата кожа на лицето му се обагри в червено. Забелязах с интерес, че едното му ухо е пробито за обеца, и се зачудих що за минало се крие зад настоящия успех.

— А, мда — отвърна той и за първи път дочух следа от шотландски акцент, — ама тепърва ще видим. Струва ми ce… Погледна към активността по доковете, после към чашата на капитана, която беше пресушена на три глътки, докато ние скромно отпивахме. — Ами, виж, Портис, ще може ли да ти ползваме каютата? Бих искал да поговоря с племенника си и с жена му, а и май на кърмата има проблем с товарните мрежи, ако съдя по шума. — Това наблюдение бе достатъчно да накара капитан Портис да изхвърчи от каютата си като разярен глиган. Дрезгав глас зарева на испано-френски, който за щастие не разбирах.

Джаред пристъпи деликатно към вратата и я затвори след капитана, с което шумът значително утихна. Върна се до малката масичка и церемониално напълни отново чашите, преди да заговори. Погледна ни, усмихна се смутено и започна:

— Възнамерявах да изчакам малко с това предложение, но капитанът ме изпревари. Става дума за следното — вдигна чашата си и отражението на пристанището потрепна през брендито, което улови и светлината, отразена в бронзовия обков на каютата. — Трябва ми човек. — Наклони чашата към Джейми, после я вдигна към устните си и отпи.

— Добър човек — наблегна той и свали чашата. — Вижте, скъпа моя — поклони се към мен, — изникна възможност да направя чудесна инвестиция в една нова винарна в района на Мозел. Но не искам да поверявам оценката ѝ на мой подчинен; трябва да я видя лично и да помисля за развитието ѝ. Това начинание ще отнеме няколко месеца.

Вгледа се замислено в чашата си, като леко разклащаше кафявата течност и ароматът ѝ изпълни каютата. Бях отпила няколко глътки от своята, но усещах леко замайване, скоро от вълнение, отколкото от питието.

— Това е прекалено добра възможност и не искам да я изпусна — продължи Джаред. — Има шанс да сключа и няколко добри сделки с винарните по Рона; тяхната продукция е отлична и относително рядка в Париж. Господи, благородниците ще я купуват като луди! — Черните му очи засияха за миг от алчност, после заблещукаха от веселие, когато се обърна към мен. — Но…