Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

А дали изобщо щеше да се случи, зависеше от усилията на друг млад мъж — Джейми Фрейзър. И от мен.

Още бях погълната от ръкоделието и мислите си, когато тежки стъпки по коридора ме сепнаха и забелязах, че денят е напреднал. Капчуците от стрехите бяха затихнали с падането на температурата, а огънят на потъващото зад хоризонта слънце сияеше в ледените копия, увиснали от покрива. Вратата се отвори и Джейми влезе.

Усмихна ми се бегло, после спря пред масата. Изглеждаше замислен, сякаш се опитваше да си спомни нещо. Свали си наметалото, сгъна го и прилежно го окачи на колоната на леглото. Изправи се, отиде до другото кресло, настани се много внимателно и затвори очи.

Седях неподвижно, забравила за шиенето, и гледах това представление с голям интерес. След миг той отвори очи, усмихна ми се, но не каза нищо. Наведе се напред и огледа лицето ми много внимателно, сякаш не ме беше виждал от седмици. Накрая, с вид на човек, който ще направи голямо признание, отпусна рамене и опря лакти на коленете си.

— Уиски — рече с огромно задоволство.

— Разбирам — отвърнах предпазливо. — Много ли?

Той поклати бавно глава, сякаш беше доста натежала. Почти чувах как се плиска съдържанието ѝ.

— Не аз — каза много отчетливо. — Ти.

— Аз? — възмутих се.

— Очите ти — рече той и се усмихна сияйно. Неговите очи бяха омекнали, сънливи и помътнели като вир в дъжда.

— Очите ми? Какво общо имат очите ми…

— Имат цвят на много хубаво уиски, когато слънцето ги огрява изотзад. Тази сутрин си мислех, че приличат на шери, нo не е шери. Не е бренди. Уиски е. Точно уиски. — Изглеждаше толкова доволен, че не можах да не се засмея.

— Джейми, ти си ужасно пиян. Какво си правил?

Той леко се смръщи.

— Не съм пиян.

— Така ли? — Оставих ръкоделието си и се наведох да докосна челото му. Беше студено и влажно, макар че лицето му бе зачервено. Той веднага ме хвана през кръста, придърпа ме към себе си и зарови лице в гърдите ми. Миризмата на най-различен алкохол се надигна от него като мъгла, така плътна, че почти я виждах.

— Ела тук, сасенак — мърмореше той. — Моята жена с очи с цвят на уиски, моята любима. Нека те занеса в леглото.

Помислих си, че е спорно кой кого може да отнесе до леглото, но не възразих. Нямаше значение защо иска да легне, нали беше тук. Наведох се и пъхнах ръка под мишницата му, за да му помогна, но той се отдръпна, стана царствено и бавно, сам-самичък.

— Не ща помощ. — Посегна към връвта на яката на ризата си. — Не съм пиян!

— Така е. Пиян е меко казано. Джейми, ти напълно си се отрязал.

Спусна поглед към предницата на килта, после по пода и накрая по моята рокля.

— Не, не съм — каза с достойнство. Пристъпи към мен, направо тлееше. — Ела при мен, сасенак. Готов съм.

Реших, че „готов съм” е доста преувеличено в някои отношения; не се беше разкопчал напълно, а ризата му висеше накриво на раменете, но явно нямаше да се справи без моята помощ.

В други отношения обаче… широките му гърди бяха голи и се виждаше малката вдлъбнатинка в центъра, където обикновено полагах брадичка, а около зърната му весело стърчаха къдрави косъмчета. Той видя, че го гледам, хвана ръката ми и я плесна на гърдите си. Беше плашещо топъл и аз пристъпих инстинктивно към него. Другата му ръка ме обгърни и той се наведе да ме целуне. Продължи толкова дълго, че почти се опияних от дъха му.

— Добре — казах със смях. — Ако си готов, и аз съм готова. Нека първо те съблека обаче, за днес ми стига толкова кърпене.

Той стоеше неподвижно, докато го събличах, почти не помръдваше. Не помръдна и когато свалих моите дрехи и се обърнах към леглото.

Легнах и го погледнах — зачервен и величествен на светлината на залеза. Беше изваян като гръцка статуя, с дългия нос и високите скули на профил от римска монета. Широката мека уста беше извита в сънлива усмивка, а скосените очи гледаха някъде в далечината. Стоеше съвършено неподвижно.

Погледнах го с лека тревога.

— Джейми, как точно преценяваш дали си пиян?

Стреснат от гласа ми, той се олюля настрани, но се задържа за ръба на камината. Очите му обиколиха стаята и спряха на лицето ми. За миг засияха ясни и разумни.

— А, лесно, сасенак. Ако си стоиш на краката, не си пиян. — Пусна се от камината, направи крачка към мен и се свлече бавно към огнището с празен поглед и широка, сладка усмивка.

— О…

Кукуригането на петли отвън и дрънкането на посуда долу ме събуди точно след зазоряване. Тялото до мен потрепна, събуди се рязко, после застина заради болката в главата от внезапното движение.