Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Нямаш ли нещо за адско главоболие, сасенак? Надникнах над рамото му, после посегнах и докоснах едно шишенце.

— Малко пчелник може да помогне, но не особено. Чай oт върбова кора с малко копър ще ти се отрази добре, но трябва време, за да поври. Всъщност защо не ти направя отвара за болен черен дроб? Прекрасна е при махмурлук.

Той ме изгледа с подозрение.

— Звучи гадно.

— Гадно е — отвърнах ведро. — Но ще се почувстваш по-добре, след като повърнеш.

— Мфф.

Изправи се и избута с крак нощното гърне към мен.

— Повръщането сутрин е твоя работа, сасенак. Хайде приключвай и се обличай. Аз ще издържа на главоболието.

Джаред Мънро Фрейзър беше дребен, мършав, черноок мъж с не съвсем бегла прилика с далечния му братовчед Мърто от клана Фрейзър, който ни беше придружил до Хавър. Когато видях Джаред за първи път, той стоеше царствено през отворените порти на склада си, където върволиците товарачи с бъчви бяха принудени да го заобикалят, а приликата беше толкова силна, че примигнах и потърках очи. Доколкото знаех, Мърто още беше в хана и се грижеше за един куц кон.

Джаред имаше същата провиснала тъмна коса и пронизителни очички, и същото жилесто маймунско тяло. Но щом се приближихме, приликата изчезна. Джейми галантно ми отваряше път през тълпата с лакти и рамене и аз успях да видя разликите. Лицето на Джаред беше овално, а не като изсечено с брадва, със симпатичен чип нос, който напълно съсипваше величествената осанка, която отдалеч докарваше благодарение на хубавите дрехи и изправената стойка.

Той беше успешен търговец, а не прекарваше добитък. Освен това умееше да се усмихва — за разлика от Мърто с вечно киселото изражение. Широка приветствена усмивка се появи на лицето на Джаред, докато се блъскахме из множеството към него.

— Скъпа моя! — възкликна той, хвана ме за ръката и ме издърпа ловко от пътя на двама яки хамали, които търкаляха гигантско буре през огромната врата. — Много ми е драго да сe срещнем най-после! — Бурето изтрещя силно по дъските на рампата и аз чух как се плиска съдържанието му.

— Може да се отнасяш така с ром — отбеляза Джаред, като виждаше тромавия напредък на огромната бъчва през склада, — но не и с портвайн. Винаги се заемам лично, както и с бутилираните вина. Всъщност тъкмо ще ходя да посрещна нов товар от портвайн „Бел Руж”. Искате ли да ме придружите?

Озърнах се към Джейми, той кимна и веднага последвахме Джаред, като заобикаляхме громолящия трафик на бурета и бъчви, колички и носилки, мъже и момчета, понесли топове плат, сандъци с жито и други храни, намотки кована мед, чували брашно и всичко друго, което може да се транспортира с кораб.

Хавър беше важен център на търговията по море и пристанищата бяха сърцето на града. Дълъг, солиден кей се простираше на почти четвърт миля покрай залива, като от него стърчаха по-малки докове, около които бяха закотвени тримачтови ветроходи и бригантини, плоскодънни лодки и малки галери, пълен асортимент от корабите, които снабдяваха Франция.

Джейми ме стискаше здраво за лакътя, готов да ме издърпа от пътя на ръчни колички, търкалящи се бурета и небрежни търговци и моряци, които нямаха навика да гледат къде вървят, а по-скоро разчитаха на инерцията да ги преведе през гъмжилото на доковете.

Докато вървяхме по кея, Джаред се провикваше галантно в ухото ми от другата страна, сочеше разни интересни неща и ми обясняваше кой е собственикът на този или онзи кораб доста разпокъсано и в истинско стакато. „Ариана”, който щяхме да видим след малко, всъщност беше негов. Доколкото схванах, корабите често бяха обща собственост на няколко търговци или дори на капитан, който отдаваше под наем своя съд, екипаж и услугите си за дадено пътуване. Като гледах колко много кораби са собственост на компании в сравнение с тези на еднолични собственици, започнах да си давам сметка колко важен човек е Джаред.

„Ариана” беше в средата на редица закотвени кораби, близо до голям склад с името „Фрейзър”, изписано с наклонени бели букви. При вида му през мен премина странна тръпка, внезапно усещане за принадлежност и осъзнаване, че и аз нося това име, а то ме свързва с всички останали, които го носят.

„Ариана” беше тримачтов кораб, дълъг вероятно шейсет фута [3] Един фут е равен на 30,48 см. — Бел. прев. , с широк нос. Имаше две оръдия на борда, който бе обърнат към пристанището. Сигурно срещу пирати в открито море. По палубата се щураха мъже, вероятно по задачи, но на мен ми приличаха на пъплещи мравки.