Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Предложението беше просто: Негово Величество крал Джеймс щеше да покрие пътните разходи и да ни отпусне малка издръжка, ако племенникът на неговия най-предан и най-изтъкнат приятел Алегзандър се съгласи да отпътува за Париж, където да помага на сина му, Негово Височество принц Чарлс Едуард, според своите сили и способности.

Бях смаяна. Възнамерявахме да идем в Рим, защото ни се струваше най-подходящото място да започнем делото си: да предотвратим второто якобитско въстание, онова от 45-а. От наученото по история знаех, че Метежът, финансиран от Франция и проведен от Чарлс Едуард Стюарт, ще стигне много по-далеч от неуспешния опит на баща му през 1715-а, но не достатъчно далеч. Ако наистина се случеше така, войниците на Хубавия принц Чарли щяха да претърпят опустошително поражение при Калоден през 1746 година и планинците щяха да страдат от последствията цели два века след това.

Сега, през 1744 година, Чарлс явно беше започнал да търси подкрепа от Франция. А има ли по-добър начин да предотвратиш въстание, освен като си близо до неговия водач?

Погледнах Джейми, който се взираше над рамото на чичо си в малкия олтар на стената. Спря очи на позлатената статуя на света Ана и снопче парникови цветя в краката ѝ, докато мислите му препускаха зад безизразното лице. Накрая примигна и се усмихна на чичо си.

— Да помогна според силите и способностите си на Негово Височество? Мисля, че мога да го сторя. Ще идем.

И го направихме. Вместо да тръгнем право към Париж обаче, ние поехме по крайбрежието до Хавър, за да се срещнем с първи братовчед на Джейми — Джаред Фрейзър.

Заможен шотландски емигрант, Джаред беше вносител на вина и спиртни напитки с малък склад и голяма къща в Париж, както и много голям склад тук, в Хавър, където беше поискал да се срещнат, когато Джейми му писа, че сме на път за Франция.

Вече достатъчно отпочинала, аз започнах да огладнявам. На масата имаше храна; вероятно Джейми беше казал на слугинята да я донесе, докато бях спала.

Нямах халат, но тежкото кадифено пътническо наметало ми беше подръка. Наметнах го и се увих в него, преди да стана, да сложа цепеница в огъня и да седна до масата за късна закуска.

Дъвчех доволно твърдите хлебчета и печената шунка и ги прокарвах с мляко от каната. Надявах се, че Джейми също е хапнал добре; той твърдеше, че Джаред е добър приятел, но аз хранех известни съмнения относно гостоприемството на някои роднини на Джейми, тъй като вече имах впечатления. Абат Алегзандър ни прие топло — доколкото това е възможно за човек в неговото положение, който е принуден да приеме свой племенник беглец и съмнителна съпруга съвсем неочаквано. Но докато бях при клана на майка му, Макензи от Лeox, миналата есен, едва не се простих с живота си, арестуваха ме и ме съдиха за вещерство.

— Все пак този Джаред е Фрейзър, а те са доста по-безопасни от Макензи. А и нали го познаваш от преди?

— Живях при него, когато бях на осемнайсет — отвърна той, накапа восък от свещта върху писмото и притисна в зеленикавосивата локвичка сватбения пръстен на баща си. На малкия рубин беше гравирано мотото на клана Фрейзър: „Готов съм.” — Той ме прибра при себе си, когато дойдох в Париж, за да завърша обучението си и да опозная малко света. Беше много добър с мен; приятел е на баща ми. А и никой друг не познава така добре парижкото общество като човек, който му продава пиене — добави и отлепи пръстена от втвърдяващия се восък. — Искам да поговоря с Джаред, преди да се представя в двора на Луи като поддръжник на Чарлс Стюарт. Ще ми се да имам някакъв шанс за измъкване — довърши с усмивка.

— Защо? Мислиш, че ще имаме неприятности? Да помагаш на Негово Височество според способностите си ми се струва почетно задължение.

Той се усмихна на угрижения ми поглед.

— Не, не очаквам трудности. Но какво пише в Библията, сасенак? „Не вярвайте на принцове” — Той стана, целуна ме бързо по челото и прибра пръстена в спорана си. — Кой съм аз, че да споря с Божието слово?

Прекарах следобеда в четене на един требник, който моят приятел брат Амброуз ми беше дал като прощален подарък. После позакърпих това-онова. И двамата нямахме много дрехи и макар че беше лесно да пътуваме с малко багаж, протритите чорапи и разпорените подгъви се нуждаеха от незабавна намеса. Несесерът за шев ми беше почти толкова ценен, колкото и малкото сандъче, в което държах билките и лекарствата.

Иглата потъваше и изплуваше от плата, блещукаше на светлината от прозореца. Чудех се как ли върви посещението на Джейми при Джаред. А още повече се чудех що за човек е принц Чарлс. Той беше първата историческа фигура, която щях да срещна, и макар да знаех, че не бива да вярвам ни всички легенди, които се разказваха (е, добре де, щяха да се разказват) за него, истинският човек беше пълна мистерия. Въстанието от четиридесет и пета зависеше почти изцяло от личността на един млад мъж — от неговия провал или успех.