Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Джейми, много по-хладнокръвен от мен, сложи стратегически една възглавница в скута си, облегна лакти на нея, опря брадичка на дланите си и започна любезен разговор със слугинята, в който похвали кухнята на хана.

— А виното откъде го взимате, мадмоазел? — попита той.

— Отвсякъде. — Тя сви рамене, докато трупаше съчките с опитни движения. — Отдето е най-евтино. — Пълното ѝ лице се сбръчка леко в усмивка, когато погледна крадешком към Джейми.

— Тъй си и мислех — отвърна той ухилен и тя изсумтя развеселено.

— Мога да ви доставя на същата цена, но два пъти по-хубаво — предложи той. — Кажи на господарката си.

Тя вдигна скептично вежда.

— А каква е вашата цена, мосю?

Той направи съвсем галски жест на великодушие.

— Нищо не искам, мадмоазел. Ще се видя с един земляк, които продава вино. Може да му уредя нова сделка, за да ме приеме с радост.

Тя кимна в съгласие и се надигна със сумтене.

— Добре, мосю. Ще говоря с господарката.

Вратата се затвори с трясък след нея, подпомогната от умелото врътване на хълбока ѝ. Джейми отмести възглавницата, стана и започна да закопчава килта си.

— Къде си мислиш, че отиваш? — възкликнах аз.

Той ме погледна, на устните му играеше неохотна усмивка.

— О… ами… сигурна ли си, сасенак?

— Да, ако и ти искаш — отвърнах, не можах да устоя.

Той ме огледа строго.

— Е, щом е така. Чувал съм, че трябва да се угажда на бъдещите майки. — Остави килта да падне на пода, седна до мен само по риза и леглото изскърца под тежестта му.

Дъхът му излизаше на облаче, когато отметна завивката и разтвори нощницата ми, за да открие гърдите. Наведе глава да ги целуне, леко докосна едното зърно с език и то се надигна като по магия — тъмнорозова издутина на бялата кожа.

— Господи, толкова са хубави! — прошепна той и повтори същото от другата страна. Обхвана с ръце гърдите ми и ги огледа с възхищение. — По-тежки са, мъничко. И зърната са потъмнели. — Проследи с показалец извивката на едно тънко косъмче до тъмната ареола, което сребрееше на утринната светлина.

Вдигна завивката, претърколи се до мен и се озовах в ръцете му. Плъзнах своите по извивките на гърба му и ги спуснах до твърдите издутини на задника му. Голата му плът беше студена, но вече не настръхваше заради топлината на допира ми.

Опитах се да го накарам да проникне в мен веднага, но той нежно устоя, притисна ме към възглавницата и започна да хапе ухото ми. Плъзна ръка по бедрото ми, тънката материя на нощницата се къдреше на вълни пред нея.

Главата му се спусна надолу, ръцете му нежно разтвориха бедрата ми. Аз потреперих за миг от студ, после се отпуснах напълно в топлината на търсещата му уста.

Косата му беше спусната, още неприбрана на тила, и нежните червени кичури галеха бедрата ми. Тежестта на тялото му почиваше приятно между краката ми, а едрите ръце бяха на заоблените ми хълбоци.

— Ммм? — долетя питащ звук отдолу.

Аз се извих леко в отговор и тих смях обля кожата ми с топлина.

Ръцете се плъзнаха под хълбоците ми и ме надигнаха, а се отпуснах в наслада, докато тръпката нарастваше и се разливаше в мен, надигаше се до екстаз, който ме остави скована и задъхана. Джейми отпусна глава на бедрото ми. Чакаше да се успокоя и галеше извивката на крака ми, преди да ce върне към задачата си.

Пригладих назад разрошената му коса и погалих ушите, толкова странно малки за такъв огромен мъж. Горната им извивка сияеше в бледо, прозрачно розово, и аз прокарах палец по нея.

— Малко са заострени. Само малко. Като на фавн.

— Тъй ли? — попита той, прекъснал за миг заниманията си. — Като на еленче, или ония твари, дето ги има на картините, имат кози копита и преследват голи жени?

Вдигнах глава и се вгледах надолу над вълните от завивки, нощница и гола плът, към тъмносините котешки очи, които сияеха над влажните кафяви къдрици.

— Става ли ти обувката — носи я. — Отпуснах отново глава на възглавницата, докато смехът му вибрираше в едно мое твърде чувствително място.

— О, о, Господи, Джейми, ела тук.

— Още не — отвърна той и направи нещо с език, което ме накара да се загърча неконтролируемо.

— Ела.

Той не отговори, а и аз вече не можех да продумам.

— Ох… — казах малко по-късно. — Това беше…

— Ммм?

— Хубаво. Ела тук.

— Не, още — рече той, лицето му не се виждаше зад плетеницата в червеникавокафяво и канелено. — А искаш ли да…

— Джейми. Искам теб. Ела тук .

Той въздъхна примирено, надигна се на колене и ми позволи да го придърпам нагоре. Накрая се опря на лакти над мен, корем до корем, устни до устни. Отвори уста да възрази отново, но аз бързо го целунах и той се плъзна между бедрата ми, преди да е успял да се спре. Изстена неволно от удоволствие, когато проникна в мен, мускулите му се напрегнаха и той ме хвана за раменете.