Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Пак сведох поглед към ръцете си и продължих:

— Той ме заведе в дома си — Лалиброх. Красиво място. — Пак затворих очи, за да избягам от изражението на Бриана, и нарочно призовах в ума си Брох Туарах, Лалиброх за обитателите му. Красиво стопанство с гори и потоци; дори малко плодородна земя, която е рядкост в Северна Шотландия. Хубаво, спокойно място, закътано сред високи хълмове над планински проход, който ги отделяше от постоянните конфликти, които разкъсваха планинците. Но дори Лалиброх се оказа само временно убежище.

— Джейми беше беглец — казах аз, а зад клепачите си виждах белезите по гърба му, оставени от камшика на англичаните. Плетеница от тънки бели линии, които лазеха по широките рамене. — За главата му беше обявена награда. Един от собствените му арендатори го предаде на англичаните. Те го заловиха и го отведоха в затвора Уентуърт, за да го обесят.

Роджър подсвирна тихо и рече:

— Ужасно място. Виждала ли си го? Стените му са дебели мине десет стъпки!

Отворих очи.

— Такива са. Била съм вътре. Но дори най-дебелите стени имат врати. — Усетих припламването на отчаяния кураж, който ме отведе в затвора Уентуърт, за да намеря сърцето си. Щом можах да сторя това за теб, казах мислено на Джейми, мога да направя и това сега. Но ти ми помогни, проклет шотландецо, помогни ми!

— Измъкнах го оттам — поех си дълбоко дъх. — Или онова, което беше останало от него. Джак Рандал командваше гарнизона на Уентуърт. — Не исках да си спомням образите, които думите ми събудиха, но те ме връхлитаха. Джейми, гол и окървавен, на пода в имението Елдридж, където намерихме убежище.

„Няма да ги оставя да ме върнат там, сасенак — каза ми той, стиснал зъби от болка, докато намествах счупените кости на ръката му и промивах раните.” Сасенак. Така ме наричаше от самото начало; келтска дума за чужденец, за непознат. За англичанин. Първо с насмешка, после с обич.

Аз не им позволих да го открият и с помощта на човек от неговия клан, Мърто от клана Фрейзър, аз го отведох във Франция, в абатството „Света Ана”, където абат беше негов чичо. Но тогава осъзнах, че не е достатъчно да спася само живота му.

Стореното от Джак Рандал беше проникнало завинаги в душата му като белезите от камшика в гърба му. Още не знам какво си мислех, че правя, когато призовах демоните му и се борих с тях сама, в мрака на ума му; няма голяма разлика между медицина и магия, когато става дума за подобно лечение.

Още усещах студа, твърдия камък и силата на гнева, който бях изтръгнала от него; ръцете, които стискаха шията ми, и пламтящото създание, което ме преследваше в мрака.

— Но го излекувах — казах тихо. — Той се върна при мен.

Бриана клатеше бавно глава, смаяна, но с упорство, което добре познавах. „Греъм са глупаци, Кембъл са потайни, Макензи са чаровници, но лукави, а Фрейзър са дебелоглави”, каза ми веднъж Джейми, за да ме осведоми за неговото мнение за клановете. Оказа се прав; Фрейзър наистина бяха много упорити, и не само той. Не само Бри.

— Не вярвам — каза тя. Седна с изправен гръб, взираше се в мен. — Сигурно просто твърде много си мислила за онези мъже от Калоден. Все пак напоследък си под напрежение, а вероятно и смъртта на татко…

— Франк не беше твой баща — отвърнах грубо.

— Беше! — изстреля тя толкова бързо, че и двете се сепнахме.

Тогава Франк се подчини на настояването на лекарите да не ме „принуждава да приема реалността”, както се изрази един от тях, защото може да е опасно за бременността ми. Чувах много шепот по коридорите — и викове понякога, — но той спря да настоява за истината. И аз, с нестабилно здраве и разбито сърце, се отказах от намерението да му призная всичко.

Този път обаче нямаше да се откажа.

— Обещах на Франк. Преди двайсет години, когато ти се роди. Опитах се да го напусна, но той не ми позволи. Обичаше те. — Усетих как гласът ми омеква, когато я погледнах. — Не можеше да приеме истината, но знаеше — разбира се, — че не е твой баща. Помоли ме да не ти казвам, да му позволя да бъде единственият ти баща, докато е жив. След това зависело от мен. — Преглътнах и навлажних сухите си устни. — Дължах му го. Защото те обичаше. Но сега Франк е мъртъв и ти имаш право да знаеш коя си.

— Ако не ми вярваш — добавих, — иди в Националната галерия. Там има портрет на Елън Макензи; майката на Джейми. На него е с това. — Докоснах перлената огърлица на шията си. Наниз от барокови сладководни перли от шотландските реки, които се редуваха със златни филигранни дискчета. — Джейми ми я даде на сватбата.