Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Или херцогът чакаше Стюартите да съберат значима подкрепа, преди да се ангажира финансово с тях. Все пак да подпомогнеш въстание не означава, че сам трябва да издържаш цяла армия.

От друга страна, виждах и много по-зловеща причина за условията, които херцогът беше поставил. С изискването към Чарлс да стъпи на английска земя, преди да получи парите, той го подтикваше да се изправи срещу все по-засилващата се опозиция на собствените си военачалници и да води една неохотна и недоволна армия все по на юг, далеч от убежището на планините, в които можеха да намерят укритие.

Така че, ако херцогът щеше да се облагодетелства заради помощта си към Стюартите, не можеше ли да очаква и ползи от хановерската династия, задето беше примамил Чарлс Стюарт в лапите им — задето беше предал и него, и последователите му в ръцете на английската армия?

Историята мълчеше по въпроса за истинските пристрастия на херцога. Това ми се струваше странно; все някога е трябвало да ги разкрие. Разбира се, Старата лисица, лорд Ловат, беше успял да изиграе и двете страни по време на предишното якобитско въстание. Известно време Джейми правеше същото. Може би не бе чак толкова трудно да скриеш истинските си пристрастия във вечно променящото се блато на политиката.

Студът вече пълзеше по краката ми и аз ги размърдах. Когато потърках прасците си един в друг, почти не усетих кожата си. Краката определено не осигуряваха толкова добро триене като сухите съчки и не произведоха никаква топлина.

Докато лежах будна, неспокойна и студена, внезапно дочух тихо и ритмично пукане до мен. Извърнах глава и се заслушах, после се надигнах на лакът и се вгледах смаяна в момичето. Тя се беше свила настрани, нежната кожа беше поруменяла от съня и приличаше на разцъфнало парниково цвете, а палецът ѝ беше пъхнат между меките розови устни. Долната ѝ устна се раздвижи и го засмука леко.

Не знаех да се смея ли или да плача. Накрая не направих нито едно от двете; просто издърпах нежно палеца и оставих отпуснатата ѝ ръка върху гърдите. Духнах свещта и се сгуших до Мери.

Дали заради този невинен жест, който събуждаше спомени за доверие и сигурност, или заради простата утеха на тялото до мен, или пък заради изтощението от мъката и скръбта, краката ми се разледиха, аз най-сетне се отпуснах и заспах.

Увита в топлия пашкул на завивките, аз потънах в дълбок сън без сънища. Затова и събуждането дойде така неочаквано и ме изтръгна рязко от тихия мрак на забравата. Още беше тъмно — всъщност черно като в рог, тъй като огънят беше догорял, — но не беше нито тихо, нито спокойно. Нещо тежко се стовари върху леглото, удари ръката ми и явно започна да убива Мери.

Леглото се разлюля, матракът се килна рязко под мен, а дървената рамка затрепери от силата на схватката. Чувах съвсем отблизо сумтене и прошепнати заплахи, една ръка се размаха — на Мери, може би — и ме халоса по окото.

Станах бързо, спънах се в подиума и паднах по очи на пода. Шумът от борбата над мен се засили, чу се ужасен, писклив звук и аз реших, че Мери се опитва да изпищи, докато я душат.

Дълбок мъжки глас възкликна сепнато, последва нова суматоха сред завивките и пищенето рязко спря. Бързо намерих огнивото на масата и запалих свещта. Полюшващият се пламък се стабилизира, издигна се и разкри онова, което вече подозирах от енергичните келтски възклицания — Мери, беше невидима, ако не се брояха диво драскащите ѝ ръце, с лице под възглавницата и приплескано под моя огромен и развълнуван съпруг тяло.

Решен да подчини Мери, той не погледна нагоре на светлината на свещта, а продължи да се опитва да хване ръцете ѝ, като едновременно с това държеше възглавницата върху лицето ѝ. Потиснах истеричния смях, който ме напуши, и оставих свещта. Наведох се над леглото, за да го потупам по рамото.

— Джейми?

— Исусе! — Той подскочи като сьомга, отдръпна се от леглото и приклекна на пода с полуизваден от ножницата кинжал. Тогава ме видя, отпусна се от облекчение и затвори за миг очи. — Господи, сасенак! Не го прави отново, чу ли? Тихо — сопна се на Мери, която се беше освободила от възглавницата и сега седеше ококорена на леглото и пелтечеше.

— Не исках да те нараня — каза ѝ той. — Взех те за жена си. — Заобиколи целеустремено леглото, хвана ме за раменете и ме целуна силно, сякаш да се увери, че вече е уцелил жената. Беше и аз му отвърнах с голяма готовност, наслаждавайки се на бодящата набола брада и топлия му остър мирис — на влажен лен и вълна и силен дъх на мъжка пот.