Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Ще се оправя — казах аз, седнах и избърсах неприлично нос с ръкава си. Поех предложената кърпа, за да попия очите си с нея. Мери кръжеше притеснена над мен и аз стиснах успокоително ръката ѝ. — Наистина. Вече съм добре много се радвам, че си тук. — Тогава ми хрумна нещо, пуснах кърпата и се вгледах с любопитство в нея. — Като стана дума, ти защо си тук? Имам предвид в тази къща?

Тя сведе изчервена очи и започна да чопли покривката на леглото.

— Херцогът ми е кръстник.

— Да, разбрах. Обаче се съмнявам, че просто е решил да се порадва на компанията ти.

Тя се усмихна.

— Н-не. Но той — херцогът — мисли, че ми е намерил друг с-с-съпруг. — От усилието да го произнесе цялата се зачерви. — Татко ме доведе да се срещна с него.

От поведението ѝ разбрах, че положението май не е за честитене.

— Ти познаваш ли го?

Оказа се, че само по име. Господин Айзъксън, търговец на вносни стоки от Лондон. Бил твърде зает да пътува до Единбург, както възнамерявал, затова се съгласил да дойде до Белхърст, където щяла да се състои сватбата, ако двете страни се разберат.

Взех сребърната четка за коса от масичката до леглото и разсеяно започнах да се реша. Значи, след като не беше успял да уреди брак с френското благородничество, херцогът възнамеряваше да продаде кръщелницата си на богат евреин.

— Имам нов чеиз — каза ми Мери и опита да се усмихне. — Четиридесет и три бродирани фусти — две със з-з-латна нишка. — Замълча, стисна здраво устни и се втренчи невиждащо в голата си лява ръка. Аз сложих длан върху нея и опитах да я окуража:

— Може да е добър човек.

— Точно от това се с-с-страхувам. — Избегна въпросителния ми поглед, извърна се и започна да кърши ръце в скута си. — Те не казаха на господин Айзъксън — за П-п-париж. Казаха и аз да не му казвам. — Лицето ѝ се сгърчи. — Доведоха една ужасна старица, която ми обясни какво да правя в първата бр-р-рачна нощ. Как да се преструвам, че ми е за първи път, но аз… о, Клеър, как бих могла? — започна да вие тя. — И Алекс — не съм му казала, не можах! Такава съм страхливка, дори не се сбогувах!

Тя се хвърли в прегръдките ми и аз започнах да я галя по гърба, като поизоставих своята мъка, за да успокоя нейната. Накрая утихна и седна хълцаща да пийне вода.

— Ще го направиш ли? — попитах аз. Тя ме погледна, миглите ѝ бяха влажни и слепнали.

— Нямам избор — рече простичко.

— Но… — замълчах.

Тя беше права. Младо момиче без никакви средства и без мъж, който да дойде да я спаси, нямаше какво друго да стори, освен да се подчини на желанието на баща си и кръстника си и да се омъжи за непознатия господин Айзъксън от Лондон.

С натежали сърца и двете нямахме желание да хапнем от храната на подноса. Свихме се под завивките, за да се стоплим, и Мери, изтощена от емоции, заспа след няколко минути. Аз също бях изтощена, но не можех да заспя, скърбях за Хю, тревожех се за Джейми и бях любопитна за херцога.

Чаршафите бяха студени и усещах краката си като буци лед. За да не се измъчвам повече, насочих мислите си само към Сандрингам. Какво беше неговото място в тази афера?

По всичко личеше, че е якобит. Беше готов, по собственото му признание, на убийство — или да плати за убийство, — за да е сигурен, че Чарлс ще получи необходимата подкрепа, за да тръгне към Шотландия. И случаят с музикалния шифър красноречиво показваше, че именно херцогът го беше подтикнал да отплава през август с обещание за помощ.

Определено имаше хора, които усърдно криеха симпатиите си към якобитите; наказанието за измяна беше жестоко, така че в това нямаше нищо странно. А херцогът щеше да изгуби повече от мнозина, ако каузата се провалеше.

Все пак Сандрингам не ми приличаше на ентусиазиран поддръжник на Стюартите. Предвид думите му за Дантон, едва ли би хранил симпатии към монарх католик. И защо ще чака толкова дълго, за да осигури подкрепата си, когато Чарлс се нуждаеше отчаяно от пари сега — и всъщност още откакто пристигна в Шотландия?

Сещах се само за две логични обяснения на поведението на херцога и двете не бяха особено подобаващи за джентълмен, но пък доста подхождаха на характера му.

Можеше наистина да бе якобит, който е готов да се примири с един крал католик в замяна на бъдещи ползи, които би очаквал като поддръжник на монархията на Стюартите. Херцогът не се отличаваше с принципност, но добре разбираше интересите си. Вероятно чакаше Чарлс да стигне до Англия, за да не си изгуби парите преди последния сблъсък в Лондон. Всеки, който познаваше Чарлс Стюарт, би разбрал, че не е разумно да му се поверяват големи суми наведнъж.