Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

От друга страна, Джейми беше официален пратеник на Стюартите. Ако Ловат искрено беше обещал помощ, вероятно щеше да се чувства длъжен да се държи любезно с пратеника на принца.

И все пак този пратеник беше негов незаконен внук, който, макар и да не се беше опозорил, със сигурност не бе уважаван член на семейството. А вече бях добре запозната с факта, че при планинците подобни неща не се забравят с времето.

Прокарах влажна ръка по затворените си очи и по слепоочията, за да пригладя щръкналите кичури. Все пак не вярвах, че лорд Ловат ще ни остави да стърчим на двора. Но можеше да ни остави тук достатъчно дълго, за да осъзнаем, че не сме съвсем желани.

Е, кой знае? Вероятно щеше да ни посрещне лейди Франсис, една от лелите на Джими, която беше вдовица и се грижеше за домакинството на баща си. Или ако лорд Ловат решеше да ни посрещне като дипломатически пратеници, а не като роднини, може би сам щеше да излезе, съпроводен от секретари, пазачи и прислуга.

Това ми се струваше най-вероятно с оглед на забавянето; все пак не поддържаш в постоянна готовност добре облечен антураж — трябва време, за да ги събереш. Щом си представих издокарания граф, аз размислих относно осилите в косата си и се наведох над коритото.

В този момент бях прекъсната от стъпки в прохода зад яслите. Един набит възрастен мъж с отворена риза и разкопчани бричове излезе в двора и отблъсна подразнено с лакът една едра кестенява кобила. Въпреки възрастта си, имаше гръб като таран, а в раменете беше широк почти колкото Джейми.

Той спря до коритото за поене на конете и огледа двора, сякаш търсеше някого. Погледът му мина по мен, без да ме забележи, после внезапно се върна сепнат. Приближи се, издал главата си напред. Сивата му брада стърчеше като таралеж.

— Коя си ти, по дяволите?

— Клеър Фрейзър, ъъъ, лейди Брох Туарах — отвърнах, като с малко закъснение се сетих за титлата си. Окопитих се и избърсах водата от брадичката си. — А кой сте вие, по дяволите?

Силна ръка ме стисна за лакътя и чух глас над главата си:

— Това, сасенак, е моят дядо. Милорд, мога ли да ви представя съпругата си?

— О… — Лорд Ловат ме удостои със студения си син поглед. — Чух, че си взел англичанка. — Тонът му ясно показваше, че най-лошите му опасения по отношение на внука, който не познаваше, са се оправдали.

Вдигна гъста сива вежда към мен и впи острия си поглед в Джейми.

— Явно нямаш повече ум от баща си.

Видях как ръцете на Джейми потрепнаха, потискаше порива да ги стисне в юмруци.

— Поне не ми се налага да насилвам жените, за да се омъжат за мен — отвърна спокойно.

Дядо му изсумтя, несмутен от обидата. Стори ми се, че устните му потрепнаха, но не бях сигурна.

— Да, личи си, че си се примирил с първата срещната — отвърна той. — Тази поне не е толкоз скъпа като фустата, след която хукна Брайън. Ако англичанката не ти е донесла нищо, поне изглежда, че не ти струва много. — Скосените сини очи, същите като на Джейми, огледаха изцапаната от пътуването рокля и забелязаха разпорения подгъв и пръските кал по полата.

Усетих как през Джейми мина тръпка, не знаех дали от гняв, или от смях.

— Благодаря — отвърнах с дружелюбна усмивка. — Аз и не ям много, но бих се поизмила. Само с вода; не ми давайте сапун, ако ще излезе твърде скъпо.

Този път устните със сигурност потрепнаха.

— А, ясно — рече Негово Благородие. — Ще изпратя една слугиня да те заведе до стаята ви. И ще ти дам сапун. Ще те чакаме в библиотеката преди вечеря… момче — добави на Джейми, обърна се и изчезна пак в прохода.

— Кои ще те чакат? — попитах аз.

— Вероятно е младия Саймън — отвърна Джейми. — Наследникът на Негово Благородие. Един-двама братовчеди, както и доверени хора от клана, ако се съди по конете в двора. Ако Ловат смята да изпраща войници на Стюарт, хората му сигурно ще участват в решението.

— Виждала ли си малък червей, заобиколен от пилета? — прошепна, когато тръгнахме по коридора след около час, предвождани от един слуга. — Това съм аз — или ние. Не се отделяй от мен.

Явно всички разклонения на клана Фрейзър се бяха събрали. Когато ни въведоха в библиотеката на замъка, там ни чакаха повече от двайсет души.

Джейми беше представен и направи официално обръщение от името на Стюартите, като поднесе почитанията на принц Чарлс и крал Джеймс към лорд Ловат, както и тяхната молба за помощ, на което старецът отговори кратко, красноречиво и уклончиво. Съгласно порядките, аз също бях представена и общата атмосфера леко се поразведри.