Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Но не мога да рискувам — каза просто. — Не мога да ида в Боли и да оставя хората си тук, за да ги отведат бог знае къде. Ако бях тук да ги водя — щеше да е друго. Но проклет да съм, ако ги оставя на Чарлс или на Дугал, че да ги хвърлят срещу англичаните, докато съм на сто мили от тях.

И така, това беше уредено. Хората от Лалиброх — включително Фъргъс, който яростно протестира — щяха да дезертират и да се отправят незабелязано към дома. Щом ние приключехме със задачата си в Боли, щяхме да се върнем при Чарлс — и тогава щяхме да му мислим.

— Ето защо взимам Мърто с нас — обясни Джейми. — Ако всичко изглежда наред, ще го пратя в Лалиброх да ги доведе. — Усмивка озари мрачното му лице. — Той не е голям хубавец на коня, но е добър ездач. Бърз е като светкавица.

В момента не ми изглеждаше такъв, но пък сега не бързахме за никъде. Дори се движехме по-бавно от обичайното; щом превалихме хълма, го видях в подножието му — дръпна юздите и спря коня си. Когато го настигнахме, беше слязъл от седлото и се взираше в товарния кон.

— Какво става? — Джейми понечи да слезе от коня си, но Мърто му махна.

— Нищо, нищо. Един ремък се е скъсал. Вие вървете.

Джейми само кимна и продължихме напред.

— Не е много весел днес — отбелязах аз. Всъщност дребният шотландец ставаше все по-кисел, колкото повече приближавахме замъка. — Предполагам, че не е очарован от срещата с лорд Ловат?

Джейми се усмихна и се озърна към Мърто, който се беше навел и съсредоточено връзваше ремъка.

— Не, Мърто не е пръв приятел със Стария Саймън. Той обичаше много баща ми — изкриви леко уста — и майка ми. Не му харесваше как Ловат се отнася с тях. Нито пък отношението на Ловат към жените. Майката на Мърто е ирландка, но е роднина на Примроуз Кембъл по майчина линия — каза той, сякаш това обясняваше всичко.

— Коя е Примроуз Кембъл? — попитах аз.

— О… — Почеса се по носа. Вятърът от морето се засилваше и развяваше кичури коса покрай лицето му. — Тя беше третата жена на Ловат — сигурно още е, макар че го напусна преди няколко години и се върна при баща си.

— Явно е популярен сред жените.

Джейми изсумтя.

— Може и така да се каже. Взел е първата си жена насила. Грабнал овдовялата лейди Ловат от леглото ѝ посред нощ, оженил се за нея веднага и после я вкарал в леглото си. Все пак — добави той, — тя след това решила да го обикне, така че вероятно не е бил чак толкова зъл.

— Или поне го е бивало в леглото — добавих весело. — Изглежда се предава по наследство.

Той ме погледна почти шокиран, после се усмихна свенливо. Скоро прислужниците на лейди Ловат се оплакали от него, Саймън бил обявен за престъпник и избягал във Франция.

О, бракове по принуда и бягство? Въздържах се от по-нататъшни сравнения, но тайно се надявах Джейми да не последва стъпките на дядо си и по отношение на следващите съпруги. Явно на Саймън една не му е била достатъчна.

— Той посетил крал Джеймс в Рим и се заклел във вярност на Стюартите — продължи Джейми, — после се извъртял и отишъл право при Уилям Оранжски, крал на Англия, който по това време бил във Франция. Първо получил от Джеймс обещание да му върне титлата и имението при евентуална реставрация на династията, а после — бог знае как — получил пълна амнистия от Уилям и се върнал в Шотландия.

Сега беше мой ред да вдигна вежди. Изглежда, дядо му беше атрактивен не само за жените.

Саймън продължил с приключенията, като се върнал във Франция — този път за да шпионира якобитите. Разкрили го и го хвърлили в затвора, но избягал, върнал се в Шотландия, събрал няколко клана уж като ловна дружина през 1715 година — а после успял да си спечели доверието на английската корона, задето бил потушил възникналото в резултат на неговите действия въстание.

— Стар хитрец — казах аз, вече силно заинтригувана. — Макар че тогава не е бил стар; едва на четиридесет. — Знаех, че лорд Ловат кара седемдесетте и очаквах да видя изнемощял старец, но едва ли щеше да е такъв.

— Моят дядо — рече равно Джейми — според всеобщото мнение е способен да се измъкне от всичко. Така или иначе — продължи той, като махна с ръка — после се оженил за Маргарет Грант, дъщеря на Грант O’Грант. След смъртта ѝ се оженил за Примроуз Кембъл. Сигурно е била на осемнайсет тогава.

— Старият Саймън принудил ли е някак семейството ѝ да я дадат? — попитах съчувствено.

— Нищо подобно, сасенак. — Спря да отметне косата от лицето си и прибра кичурите зад ушите си. — Той много добре знаел, че тя няма да го иска, дори да е богат като Крез — а той не бил, — затова ѝ изпратил писмо, че майка ѝ е болна в Единбург и тя трябва бързо да иде при нея на еди-кой си адрес.