Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Взирах се в Стария Саймън, чийто силует се очертаваше на светлината от огъня в библиотеката. Той усети, че го гледам, и се обърна към мен. Старите сини очи бяха студени като сапфири.

— Добър вечер, скъпа моя — рече и затвори вратата.

Аз останах да се взирам недоумяваща в нея.

— Какво беше това? — попитах Франсис, която се приближи зад мен.

— Нищо — облиза нервно устни тя. — Ела, братовчедке. — Оставих я да ме отведе, но реших да разпитам Джейми какво се е случило в библиотеката.

Стигнахме до стаята, където щяхме да спим, и Джейми любезно освободи малкия ни водач, като го погали по главата.

Аз седнах на леглото и се озърнах безпомощно.

— Ами сега? — Вечерята беше преминала в почти пълно мълчание, но аз от време на време усещах тежкия поглед на Ловат.

Джейми сви рамене и започна да съблича ризата си през главата.

— Проклет да съм, ако знам, сасенак. Питаха ме за армията на планинците, за състоянието на войниците и за плановете на Негово Височество. Казах им. И те пак ме разпитваха. Дядо ми никога не вярва, че човек казва истината — добави сухо. — Мисли си, че всички са коварни като него и имат скрити мотиви.

Поклати глава и хвърли ризата на леглото до мен.

— Не знае дали го лъжа за състоянието на армията на планинците. Защото ако искам да се присъедини към Стюартите, може да му кажа само хубави неща, но ако ми е все едно, ще му кажа истината. А той не смята да предприеме нещо, докато не разбере каква е моята позиция.

— Как точно възнамерява да разбере дали му казваш истината? — попитах скептично.

— Той има пророчица — отвърна небрежно, сякаш това беше нещо съвсем нормално за всеки замък. И доколкото знаех — беше нормално.

— Така ли? Да не е онази странна жена, която той изхвърли в коридора?

— Да. Казва се Мейзри и има дарбата, откакто е родена. Но тя не можа да му каже нищо — или не пожела. Беше ясно, че знае нещо, но само поклати глава и рече, че не вижда. Тогава дядо изгуби търпение и я удари.

— Проклет старец! — възмутих се аз.

— Е, да, не е особено галантен — съгласи се Джейми.

Наля вода в легена и започна да плиска лицето си. Погледна ме, стреснат от възклицанието ми.

— Какво?

— Коремът ти… — посочих аз. Кожата между гръдната кост и килта беше покрита с големи пресни синини.

Джейми погледна надолу.

— О, това ли… — и продължи да се мие.

— Да, това . — Приближих се да го огледам. — Какво стана?

— Не е важно — отвърна иззад кърпата. — Малко си отпуснах езика този следобед и дядо ми накара Младия Саймън да ми даде урок.

— И какво? Двама са те държали, докато той те е удрял в корема? — попитах аз, призляваше ми.

Той хвърли кърпата и посегна към нощната риза.

— Много мило от твоя страна да предполагаш, че двама са ме държали — каза и се ухили, щом главата му се подаде от яката. — Всъщност бяха трима, един ме душеше отзад.

— Джейми!

Засмя се, клатейки глава, докато отмяташе завивката на леглото.

— Не знам какво ти има, сасенак, но все ми се ще да се перча пред теб. Някой ден ще ме убият, докато се опитвам да те впечатля. — Въздъхна и леко приглади ризата на корема си. — Това беше само за пред другите, сасенак, не се тревожи.

— Моля? Господи, Джейми!

— Не си ли виждала как глутницата приема ново куче, сасенак? Всички го душат, хапят го по краката, ръмжат му, за да видят дали е страхливо или ще им отвърне. И понякога се стига до бой, друг път — не, но накрая всички в глутницата си знаят мястото и кой е водачът. Стария Саймън иска да е сигурен, че знам кой е водачът на тази глутница. Нищо повече.

— О? И ти разбра ли? — Легнах и зачаках да дойде в леглото. Той взе свещта, усмихна ми се и очите му проблеснаха в синьо на потрепващия пламък.

— Джаф. — И духна свещта.

През следващите две седмици виждах Джейми почти само нощем. През деня той все беше с дядо си, на лов или на езда — защото Ловат беше много жизнен човек, въпреки възрастта си — или пък пиеха в кабинета, докато Старата лисица бавно си вадеше заключения и взимаше решения.

Аз прекарвах повечето време с Франсис и другите жени. Извън сянката на баща си, тя събираше кураж да говори каквото мисли и се оказа интелигентен и интересен събеседник. С лекота ръководеше домакинството и персонала в замъка, но когато баща ѝ се появеше на сцената, тя се свиваше и сякаш изчезваше; едва смееше да вдигне очи и говореше съвсем тихо. Не знам дали можех да я виня.