Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Ръцете ми леко трепереха и изпуснах два пъти огнивото, преди да изкарам искра. От студа, казвах си. Беше много студено.

Той каза ли ти какво се случи между нас? — чух подигравателния глас на Джак Рандал.

— Всичко, което трябва да знам — прошепнах на себе си и поднесох хартия към малкото пламъче, после с нея разпалих прахана на няколко места. От време на време добавях малки съчки, пъхах ги в пламъка и чаках да го поемат. Щом огънят най-сетне се разгоря, посегнах назад, хванах голямата цепеница и внимателно я сложих в сърцето му. Тя беше чамова, зелена, но малко смола извираше от процеп в дървото на малки златни зрънца.

Ако изстинеха и се втвърдяха с времето, те щяха да се превърнат в кехлибар — твърд като скъпоценен камък. Сега засияха за миг от топлината и се започнаха да се пръскат на малки искри.

— Всичко, което трябваше да знам — прошепнах. Фъргъс го нямаше на сламеника. Беше се събудил и изпълзял към по-топло убежище.

Видях го свит в леглото на Джейми — тъмнокоса и червенокоса глава лежаха на възглавницата, от леко отворените устни се разнасяше тихо похъркване. Усмихнах се, но все пак не възнамерявах да спя на пода.

— Бягай оттук! — прошепнах на момчето, избутах го до края на леглото и после в прегръдките ми. Той беше много лек за десетгодишно дете, но все пак тежеше. Отнесох го с мъка до сламеника, стоварих го там и се върнах при леглото.

Съблякох се бавно, вгледана в Джейми. Той се беше обърнал настрани, свит заради студа. Миглите му се извиваха над бузата; те бяха тъмнокестеняви, почти черни в крайчетата, но почти руси в корените. Това му придаваше странно невинен вид въпреки дългия прав нос и твърдите очертания на устните и брадичката.

Аз се плъзнах до него и се сгуших до широкия гръб, облечен във вълнената нощна риза. Той се размърда, разкашля се и аз сложих ръка на хълбока му, за да го успокоя. Той шавна, сви се още повече и се притисна към мен. Прегърнах го през кръста и ръката ми легна върху меките тестиси. Знаех, че мога да го възбудя дори заспал; на него не му трябваше много, само леко докосване с пръсти.

Но не исках да нарушавам съня му и се задоволих с леки ласки по корема му. Той посегна назад и тромаво ме погали по бедрото в отговор.

— Обичам те — измърмори сънено.

— Знам — отвърнах аз и веднага заспах.

Не беше точно бордей, но нещо много подобно. Вървях предпазливо, за да не настъпя някоя купчина изпражнения от нощните гърнета, изсипвани през прозорците. Те щяха да изчезнат едва при следващия силен дъжд.

Рандал ме хвана за лакътя, за да не се подхлъзна по паветата. Аз се сковах и той веднага отдръпна ръка.

Видя, че поглеждам към порутената сграда и каза:

— Не можех да си позволя повече. Вътре не е толкова зле.

Наистина не беше — донякъде. Бяха положени усилия стаята да се обзаведе удобно. Имаше голям умивалник и кана, солидна маса със самун хляб, сирене и бутилка вино, а леглото беше с пухен дюшек и дебели завивки.

Човекът, който лежеше на него, беше отхвърлил завивките, вероятно изгарящ от силната кашлица. Лицето му беше зачервено и кашляше така, че леглото се тресеше.

Отидох до прозореца и го отворих въпреки възраженията на Рандал. Студеният въздух веднага нахлу в стаята и миризмата на немита плът и мръсни чаршафи започна да се разрежда.

Кашлицата постепенно утихна и лицето на Алегзандър Рандал вече не беше толкова червено. Устните леко синееха, а гърдите му се надигаха тежко от усилието да възстанови дишането си.

Огледах стаята, но не видях нищо подходящо за целта ми. Отворих медицинския си комплект и извадих кораво парче пергамент. Беше малко опърпано по краищата, но щеше да свърши работа. Седнах на ръба на леглото и се усмихнах възможно най-окуражаващо на болния.

— Много… мило… че дойдохте — каза той между два пристъпа.

Ризата му вече беше разкопчана; аз я разтворих и разкрих шокиращо хлътнали гърди. Почти нямаше плът по костите, ребрата ясно личаха над вдлъбнатината на корема. Той беше слаб човек, но болестта го беше съсипала.

Завих пергамента на тръбичка, притиснах единия ѝ край към гърдите му и се заслушах. Това беше твърде груб стетоскоп, но изненадващо ефективен.

Преслушах различни места, като го карах да диша дълбоко. Нямаше нужда да го карам да кашля, горкото момче.

— Обърнете се по корем. — Вдигнах ризата и се заслушах, после потупах леко по гърба му, за да проверя как резонират дробовете. Гърбът му беше лепкав от пот под пръстите ми.