Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— По-добре внимавайте, Ваше Височество — посъветва го кисело Макдоналд. — Да не прихванете болежките на Фрейзър.

— Е, не бих отказал да съм на мястото на господин Фрейзър — прошепна Франсис Таунсенд, без да крие сардоничната усмивка, с която приличаше на лисица в кокошарник.

Джейми, който вече приличаше на измръзнал от слана домат, стана рязко, поклони се на принца и тръгна към вратата, като ме стисна за ръката.

— Пусни ме! — изръмжах аз, докато профучавахме покрай стражите в антрето. — Ще ми счупиш ръката.

— Само да останем сами, ще ти извия врата. — Но видях леката усмивка и разбрах, че се преструва.

Щом се озовахме в апартамента ни, на затворена врата, той ме придърпа към себе си, облегна се на вратата и се засмя, притиснал буза към главата ми.

— Благодаря ти, сасенак — рече носово.

— Не си ми сърдит? Не исках да те излагам така.

— Не, няма нищо — пусна ме. — Господи, нямаше да възразя и ако ме беше подпалила насред Голямата галерия, само да се измъкна от Негово Височество и да си почина малко. Този човек ми омръзна до смърт и всяко мускулче ме боли. — Внезапна кашлица го разтърси и той се облегна пак на вратата.

— Добре ли си? — Вдигнах се на пръсти, за да докосна челото му. Не се изненадах, но малко се притесних, когато усетих горещата му кожа.

— Имаш треска!

— Е, да, всички имат треска, сасенак — сопна се той. — Само че някои са по-горещи от други, нали?

— Не се прави на интересен — казах аз, облекчена, че е достатъчно добре, за да се шегува. — Свали си дрехите. И не, не го казвай — добавих рязко, щом видях, че на устните му се оформя усмивка. — Нямам други намерения към болните ти телеса, освен да ги облека в нощна риза.

— Тъй ли? Не смяташ, че малко упражнения ще ми се отразят добре? — Започна да сваля ризата си. — Нали каза, че били здравословни. — Смехът му се превърна в дрезгава кашлица, която го остави зачервен и без дъх. Пусна ризата на пода и почти веднага започна да трепери.

— Твърде здравословни за теб, моето момче. — Нахлузих дебелата вълнена риза на главата му и го оставих да се бори с нея, докато аз сваля килта, обувките и чорапите. — Господи, краката ти са ледени!

— А що… не ги… стоплиш. — Но думите бяха изречени през тракащи зъби и той не възрази, когато го насочих към леглото.

Трепереше толкова силно, че проговори чак когато извадих с ръжените нагорещената тухла от огъня, увих я в кърпа и я пъхнах до краката му.

Скоро спря да трепери и вече лежеше спокойно, а аз сложих тенджера с вода, за да направя чай от мента и касис.

— Какво е това? — попита с подозрение и подуши въздуха, щом отворих поредното бурканче от кошницата си. — Нали няма да ме караш да го пия? Мирише като престояла цял месец мъртва патица.

— Близо си. Това е гъша мас, смесена с камфор. Ще я втрия в гърдите ти.

— Не! — Грабна завивките и ги дръпна под брадичката си.

— Да — казах аз твърдо и се приближих.

По някое време усетих, че имаме публика. Фъргъс стоеше до другия край на леглото и гледаше процедурата е интерес и протекъл нос. Свалих коляно от корема на Джейми и посегнах за носна кърпа.

— Ти какво правиш тук? — попита Джейми и опита да дръпне ризата надолу.

Без да се смути от враждебния му тон, Фъргъс пренебрегна предложената кърпа и обърса носа си с ръкав, като междувременно се взираше ококорен от възхищение в широките мускулести гърди.

— Кльощавият милорд ме изпрати да донеса един пакет. Всички шотландци ли имат толкова косми по гърдите, милорд?

— Господи! Съвсем забравих за депешите. Чакай, ще ги занеса сам на Камерън. — Джейми се надигна от леглото и носът му се приближи до областта на моите процедури. — Пфу! — Разтърси нощната риза, за да разкара неприятния аромат и ме изгледа с укор. — Сега как ще се отърва от тази воня? Да не очакваш да изляза сред хората умирисан на мъртва гъска?

— Не, не очаквам. Очаквам да лежиш кротко и да си почиваш, или наистина ще станеш мъртва гъска. — Изгледах го с най-страховития си поглед.

— Аз ще занеса пакета, милорд — увери го Фъргъс.

— Нищо такова няма да правиш — отвърнах, защото забелязах, че бузите му горят, а очите — светят. Сложих длан на челото му.

— Не ми казвай — обади се саркастично Джейми. — Има треска?

— Да, има.

— Ха! — обърна се мрачно доволен към Фъргъс. — Дойде твоят ред. Сега ще видиш какво ти се пише.

След известни усилия от моя страна Фъргъс вече лежеше на сламеника си до огъня, намазан с гъша мас и добре напоен с лековит горещ чай. До брадичката на всеки от болните имаше чиста носна кърпа.