Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Опасявах се само да не се подхлъзна в тъмното и да си счупя глезен на хлъзгавите павета. Градът се осветяваше единствено от мъждукащите фенери на градските стражари, а те имаха объркващия навик да претърчават от вход до вход и да се появяват и изчезват като светулки. Понякога се губеха по половин час, явно дръзнали да се отбият в „Края на света” близо до Кенънгейт за една живителна пинта топъл ейл.

Погледнах слабото сияние над църквата на Кенънгейт, за да преценя колко остава до мръкване. С малко късмет щях да имам време да се отбия при аптекаря господин Хо. Макар че не можеше да се похвали с асортимента на Раймон в Париж, господин Хо въртеше добра търговия с конски кестени и кора от червен бряст и обикновено успяваше да ме снабди с мента и кисел трън. По това време на годината основният му приход идваше от продажбата на камфорови топчета, които се смятаха за единственото лекарство при простуда, катар и охтика. Може да не беше така ефективно като лекарствата от бъдещето, но не беше и по-лошо, поне миришеше здравословно.

Въпреки преобладаващите червени носове и бледи лица, в двореца се устройваха приеми няколко нощи седмично, защото единбургските благородници приветстваха своя принц с ентусиазъм. Още два часа и фенерите на прислужниците, придружаващи гостите на бала, щяха да запроблясват по главната улица.

Въздъхнах при мисълта за поредния бал със сополиви кавалери, които ръсят комплименти с надебелели от храчки гласове. Вероятно трябваше да добавя и чесън към списъка с покупки; слагаш го в сребърно медальонче на шията и уж те пази, а всъщност прогонва настървените обожатели на безопасно разстояние — което на мен ми се струваше достатъчно.

Градът беше зает от войниците на Чарлс и англичаните, макар и не обсадени, се бяха оттеглили в замъка на хълма. Все пак новини — е относителна достоверност — изтичаха и в двете посоки. Според господин Хо най-скорошният слух твърдял, че херцог Къмбърланд събира армия южно от Пърт с намерението да поеме на север. Нямах представа дали е вярно; не си спомнях името на Къмбърланд да се споменава в историята по въпроса преди пролетта на 1746 година, а тя още не беше дошла. Все пак не можех да игнорирам този слух.

Пазачът при портата ми кимна, кашляйки. Пазачите надолу по коридора последваха примера му. Устоях на порива да размахам кошницата с чесън към тях като кадилница и тръгнах към следобедния салон на горния етаж, където бях допусната безпрепятствено.

Открих Негово Височество с Джейми, Иниъс Макдоналд, О’Съливан, секретаря на Негово Височество и един избухлив мъж на име Франсис Таунсенд, който напоследък се ползваше с благоволението на принца. Повечето бяха със зачервени носове и подсмърчаха, а красивата камина беше опръскана с храчки. Погледнах Джейми, който се беше отпуснал изморено в едно кресло, пребледнял и оклюман.

Свикнали с набезите ми из града и нетърпеливи да чуят разузнавателните данни за движенията на англичаните, мъжете ме изслушаха с огромно внимание.

— Изключително сме ви задължени за тези новини, госпожо Фрейзър — каза Негово Височество с галантен поклон и усмивка. — Трябва да ми кажете как мога да ви се отплатя.

— Ами искам съпругът ми да си легне веднага — веднага се възползвах аз.

Принцът леко се ококори, но бързо се съвзе. Не толкова въздържан, Иниъс Макдоналд избухна в гръмка и съмнително задавена кашлица. Бялото лице на Джейми внезапно пламна. Той кихна, покри носа си с кърпата и очите му засвяткаха гневно над нея.

— О… съпругът ви — рече Чарлс. — Ами… — Бузите му порозовяха.

— Той е болен — казах малко рязко. — Нима не виждате? Искам да си легне и да си почива.

— О, да си почива — промърмори Макдоналд, сякаш на себе си.

Търсех някакви достатъчно любезни думи.

— Ще ми е много неприятно да лиша временно Ваше Височество от присъствието на съпруга ми, но ако не си почине, той едва ли ще има възможността да присъства изобщо.

Вече съвсем окопитен, Чарлс явно сметна неразположението на Джейми за много забавно.

— Но разбира се — погледна го. — Подобна възможност дълбоко ще ни разстрои, мадам. — Наведе глава към мен. — Нека бъде както желаете. Ще се лишим от присъствието на скъпия Джеймс, докато се възстанови, но по-добре отведете съпруга си веднага… и му дайте там някакво лекарство… — Устните му леко потрепнаха, той извади голяма кърпа от джоба си, последва примера на Джейми, зарови лице в нея и деликатно се изкашля.