Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Дневниците бяха водени педантично, равните мастилени редове отбелязваха всички важни събития в енорията и обществото, от което Преподобният Уейкфийлд дълго време беше част. Докато разлистваше простата сива тетрадка, Роджър отново видя Преподобния: плешивата глава лъщеше на светлината на настолната му лампа, докато той прилежно изписваше случилото се през деня.

— Това е дисциплина — беше обяснил веднъж на Роджър. — Има голяма полза да правиш редовно нещо, което подрежда ума. Католическите монаси имат служби в установени часове всеки ден, свещениците имат своите требници. Опасявам се, че на мен ми липсва уклон към подобна пълна отдаденост, но записването на случките от деня ми помага да си подредя мислите и след това изричам вечерните си молитви със спокойно сърце.

Спокойно сърце. На Роджър му се искаше да го постигне, но спокойствието не го бе навестявало, откакто откри онези статии в бюрото на Преподобния.

Отвори тетрадката наслуки и бавно разгърна страниците, търсеше споменаване на името „Рандал”. На корицата беше написано — януари-юни, 1948 г. Това, което беше казал на Бриана за Историческото дружество, беше истина, но основният мотив да задържи дневника беше друг. През май 1948 г. Клеър Рандал се беше завърнала след мистериозното си изчезване. Преподобният познаваше добре семейство Рандал и подобно събитие със сигурност би намерило място в дневника му.

И наистина, записът беше от 7 май:

Тази вечер посетих Франк Рандал; заради случилото се с жена му. Толкова разстройващо! Видях я вчера — крехка, гледа някак втренчено — и ми стана неловко да стоя при нея, горката жена, макар че говореше свързано.

Това, което е преживяла, е достатъчно да извади всеки от релси — каквото и да е то. Носят се отвратителни слухове — твърде неразумно от страна на доктор Бартоломю да спомене, че е бременна. Много е тежко за Франк, и за нея, разбира се! Сърцето ми се къса заради тях.

Госпожа Греъм е болна тази седмица — можеше да избере по-подходящ момент; следващата седмица е благотворителната разпродажба и верандата е пълна със стари дрехи…

Роджър прелисти бързо страниците, търсеше следващото споменаване на Рандал и го откри по-късно същата седмица.

10 май — Франк Рандал на вечеря. Правя всичко по силите си да ме виждат по-често с него и с жена му; седя при нея по час почти всеки ден с надеждата да потуша някак клюките. Вече става съвсем неприятно; носи се мълва, че е полудяла. Доколкото познавам Клеър Рандал, мисля, че това я обижда повече, отколкото фактът, че я смятат за неморална — но трябва да е все едно от двете, нали?

Няколко пъти се опитах да говоря с нея за преживяното, но тя не казва нищо. Говори за всичко останало, но винаги имам чувството, че мисли за друго.

Да не забравя да спомена в неделната си проповед за вредата от сплетните. Макар да се страхувам, че само ще влоша нещата, като привлека вниманието към случая.

12 май… Не мога да се отърва от усещането, че Клеър Рандал няма психически проблем. Чула е мълвата, разбира се, но нищо в поведението ù не подсказва, че е нестабилна.

Смятам, че крие ужасна тайна и е твърдо решена да я опази. Поговорих — предпазливо — за това с Франк; той е резервиран, но аз съм убеден, че му е казала нещо. Опитах се да им покажа, че искам да им помогна, всячески.

14 май — визита от Франк Рандал. Много объркваща. Помоли ме за помощ, но не разбирам защо иска нещо, което вече има. Изглежда много важно за него; едва сдържаше нервите си, изглеждаше напрегнат като пружина. Страхувам се от момента, когато тя ще се освободи — ако такъв настъпи.

Клеър вече е в състояние да пътува и той възнамерява да я върне в Лондон тази седмица. Уверих го, че ще му пиша за евентуални резултати на адреса му в университета; без да споменавам нищо на жена му.

Имам няколко интересни документа за Джонатан Рандал, но не мога да си представя какво място има той в печалната история на своя потомък. Колкото до Джеймс Фрейзър, както казах на Франк, нямам никакво понятие, той е пълна мистерия.

Пълна мистерия. И не само в едно отношение, помисли си Роджър. Какво ли беше поискал Франк Рандал от Преподобния? Да научи всичко възможно за Джонатан Рандал и Джеймс Фрейзър, очевидно. Значи Клеър е казала на съпруга си за Джеймс Фрейзър — ако не всичко, поне нещо.

Но какво можеше да свързва един капитан от английската армия, загинал при Калоден през 1746 г., и мъжа, чието име изглеждаше неразривно свързано с мистерията около изчезването на Клеър през 1945 г, и последвалото раждане на Бриана?