Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Това значително подобри настроението му и той се усмихна.

— Мисля, че може да се уреди. Искаш ли да дойдеш утре, за да прегледаме гаража заедно? Щом искаш мръсна работа, няма да намериш нищо по-добро.

— Чудесно. — Тя се усмихна и се облегна на колата, за да го погледне. — Може би мама също ще иска да помогне.

Той усети как лицето му се сковава, но продължи да се усмихва любезно.

— Разбира се. Чудесно. Дано.

Все пак Бриана дойде сама в имението на следващия ден.

— Мама е в обществената библиотека — обясни тя. — Преглежда стари телефонни указатели. Опитва се да открие един свой познат.

Сърцето на Роджър пропусна удар. Той беше прегледал телефонния указател на Преподобния предишната вечер. Имаше трима местни с името „Джеймс Фрейзър” и още двама с други първи имена, но с инициал Дж, преди фамилията.

— Е, надявам се да го открие — рече той, опитваше се да звучи небрежно. — Ти сигурна ли си, че искаш да помогнеш? Това е скучна и мръсна работа. — Погледна я със съмнение, но тя кимна и изобщо не изглеждаше обезсърчена.

— Знам. Понякога помагах на татко, ровех из стари регистри и откривах бележки под линия. Пък и нали е за проекта на мама; поне с това мога да ти помогна.

— Добре. — Роджър погледна бялата си риза. — Нека се преоблека и ще идем да проверим.

Вратата на гаража изскърца, изстена, после се предаде пред неизбежното и внезапно се втурна нагоре сред вой на пружини и облаци прах.

Бриана се разкашля и размаха ръце пред лицето си.

— Уф! Откога никой не е влизал тук?

— От векове, предполагам — отвърна разсеяно Роджър. Освети с фенерчето вътрешността на гаража, като за кратко озари купчините картонени кашони и дървени касетки, стари пътнически сандъци, облепени с олющени етикети, и безформени, покрити с брезент форми. Тук-там в сумрака стърчаха крачета на преобърнати мебели като скелетите на малки динозаври, подаващи се от скални формации.

Сред вехториите имаше нещо като пролука; Роджър тръгна натам и изчезна в истински тунел от прах и сенки, единствено бледата точица, която проблясваше по тавана, показваше напредъка му. Накрая нададе победен вик, хвана люлеещия се от тавана шнур на лампата и гаражът внезапно се озари от блясъка на огромна крушка.

— Насам — каза Роджър, като внезапно се появи отново и хвана Бриана за ръка. — Отзад има малко свободно пространство.

До стената имаше стара маса. Вероятно преди бе стояла в трапезарията на преподобния Уейкфийлд, но очевидно беше претърпяла няколко последователни превъплъщения като кухненска маса, тезгях за инструменти, дърводелско магаре и маса за рисуване, преди да се установи в това прашно светилище. Над нея имаше покрит с паяжини прозорец и мътната светлина, която проникваше през него, осветяваше одрасканата и оплескана с боя повърхност.

— Можем да работим тук — каза Роджър, издърпа един стол от бъркотията и го поизбърса с голяма носна кърпа. — Седни, а аз ще опитам да отворя прозореца, иначе ще се задушим.

Бриана кимна, но вместо да седне, започна да рови из най-близките купчини с боклуци, докато Роджър дърпаше кривата рамка на прозореца. Чуваше я зад гърба си как чете етикетите на кашоните.

— Тук са от 1930-33, а тук от 42–46. Какво е това?

— Дневници — каза Роджър, който сумтеше, опрял лакти на мръсния перваз. — Баща ми — Преподобният — винаги си водеше дневник. Пишеше в него всяка нощ след вечеря.

— Явно е имал доста за писане. — Бриана свали няколко кашона, за да прегледа следващия слой. — Тук има кутии с имена — „Кърс”, „Ливингстън”, „Балнаин”. Енориаши?

— Не, селища. — Роджър преустанови задъхан усилията си, и избъpca чело и остави мръсна следа по ръкава си. За щастие и двамата бяха със стари дрехи, подходящи за ровене из боклуци. — Това сигурно са бележки за историята на планински селища. Някои от тези кутии се превърнаха в книги; намират се в туристическите магазини из цяла Северна Шотландия.

Обърна се към таблото за инструменти, на което висяха най-различни разнебитени такива, и избра голяма отвертка за подкрепление при атаката му над прозореца.

— Търси кутии с надпис „Енорийски регистри” — посъветва я той. — Или с имена на села от околностите на Брох Туарах.

— Не знам никакви села в тези околности — изтъкна Бриана.

— О, вярно, забравих. — Роджър пъхна върха на отвертката между ръбовете на рамката и мрачно зачопли слоевете стара боя. — Търси имената Брох Морда… и… Марианан… и… о, Сейнт Килда. Има и други, но за тези знам, че са имали църкви, които са вече затворени или съборени.