Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Здесь есть возможность читать онлайн «Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: ProBook, Жанр: popadanec, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сборник В капана на времето. Том I: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сборник В капана на времето. Том I»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Пътуване във времето... Впечатляваща съвременна героиня и пленителен романтичен герой... Изключителна смесица от история и фантазия, в която авторката, също като героинята си, показва забележителна комбинация от богато въображение и здрав разум.
Диана Габалдон изтъкава вликолепна приказка с нишки от историята и митовете. 

Сборник В капана на времето. Том I — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сборник В капана на времето. Том I», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Комплект за пикник? Устроил си е пикник по време на битката? — О, да. — Роджър установи, че му харесва да е шотландец пред Бриана. Обикновено полагаше големи усилия да прикрие акцента си под универсалната оксфордска реч в университета, но сега си позволи да му отпусне края заради усмивката ѝ.

— А знаеш ли защо са го наричали „принц Чарли”? — попита Роджър. — Англичаните винаги са смятали, че това е прозвище, което показва колко много са го обичали хората му.

— А не е ли?

Роджър поклати глава.

— Всъщност не. Хората му го наричали принц Чарлах — изрече го по букви, — което е келтският вариант на Чарлс. Чарлах мак Сиймъс „Чарлс, син на Джеймс”. Много официално и почтително. Само че Чарлах на келтски много прилича на „Чарли” на английски.

Бриана се усмихна.

— Значи никога не е бил Хубавият принц Чарли?

— Не и тогава — сви рамене Роджър. — Сега е, разбира се. Една от малките исторически грешки, приети за даденост. Има много такива.

— А ти си историк! — подразни го Бриана.

Роджър се ухили лукаво.

— Точно затова знам.

Вървяха бавно по чакълестите пътечки през бойното поле, Роджър ѝ сочеше позициите на полковете, които бяха участвали в битката, и ѝ обясняваше хронологията ѝ, като добавяше по някой анекдот за командирите.

Вятърът отслабна и над полето започна да се спуска тишина. Постепенно и разговорът им замря, продумваха само от време на време, тихо, почти шепнешком. Небето беше сиво и покрито с облаци от хоризонт до хоризонт, всичко под него изглеждаше приглушено, единствено растенията шепнеха с гласовете на мъжете, които ги бяха подхранили.

— Наричат това място Кладенец на смъртта — Роджър спря до малък извор. Беше малък, трийсетина сантиметра широк, с тъмна вода, която се събираше под каменен ръб. — Един oт вождовете на планинците е умрял тук; хората му измили кръвта от лицето му с вода от извора. А ето там са гробовете на клановете.

Клановите надгробни плочи представляваха големи канари от сив гранит, заоблени от времето и обрасли с лишеи. Те се издигаха по равни тревисти участъци по края на полето. На всеки имаше гравирано име, но толкова избледняло от времето, че понякога не се разчиташе, Макгиливри. Макдоналд. Фрейзър. Грант. Чисхолм. Макензи.

— Виж — рече почти шепнешком Бриана. Сочеше камък, пред който имаше купчинка зеленикавосиви вейки на ранни пролетни цветя.

— Изтравниче — каза Роджър. — По-често се среща през лятото, когато цъфти — тогава ще видиш купчини от него пред всеки кланов камък. Лилави, с по някоя клонка бяло изтравниче — бялото е за късмет и символизира кралската власт; било е емблемата на Чарли, както и бялата роза.

— Кой ги е оставил? — Бриана клекна до пътечката и докосна леко вейките.

— Посетители. — Роджър клекна до нея и проследи с пръсти избелелите букви по камъка — Фрейзър. — Наследници на убитите тук. Или просто хора, които ги помнят.

Тя го погледна косо, косата се развяваше по лицето ѝ.

— А ти правил ли си го?

Той сведе очи и се усмихна на ръцете си, които висяха между коленете му.

— Да. Може би е твърде сантиментално, но съм го правил.

Бриана се обърна към туфичка полски цветя от другата страна на пътеката.

— Покажи ми кое е изтравниче.

По пътя към дома меланхолията на Калоден ги напусна, но усещането за споделено вълнение остана и те говореха и се смееха като стари приятели.

— Жалко, че мама не можа да дойде с нас — отбеляза Бриана, когато свърнаха към пътя, където се намираше пансионът.

Колкото и да харесваше Клеър Рандал, Роджър изобщо не съжаляваше, че не е дошла. Трима винаги са много. Но изсумтя в съгласие и след малко попита:

— Как е майка ти? Надявам се, че не е сериозно болна.

— О, не, просто стомашно неразположение — поне тя така казва. — Бриана се смръщи за миг, после се обърна към него и положи леко ръка на крака му. Той усети как мускулите от коляното до слабините му потрепват и с големи усилия се концентрира върху думите ѝ. Тя още говореше за майка си. — … мислиш ли, че е добре? — довърши Бриана. Поклати глава и мед блесна сред вълните на косата ѝ дори в сумрачната кола. — Не знам, изглежда ми ужасно напрегната. Не точно болна, по-скоро сякаш се тревожи за нещо.

Роджър внезапно усети тежест в стомаха.

— Може би просто защото се е откъснала от работата си. Сигурен съм, че всичко ще е наред. — Бриана се усмихна с благодарност, когато спряха пред малката каменна къща на госпожа Томас.

— Беше чудесно, Роджър. — Докосна го леко по рамото. — Но не беше от полза за проекта на мама. Мога ли да ти помогна с по-трудоемката работа?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сборник В капана на времето. Том I»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сборник В капана на времето. Том I» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Сборник В капана на времето. Том I»

Обсуждение, отзывы о книге «Сборник В капана на времето. Том I» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x