Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Добре. — Бриана отметна един висящ брезент, внезапно изпищя и отскочи назад.

— Какво? Какво има? — Роджър се извърна от прозореца с готова за бой отвертка.

— Не знам. Нещо се шмугна встрани, когато докоснах брезента — рече Бриана и той свали облекчен оръжието си.

— О, най-вероятно е мишка. Може би плъх.

— Плъх! Ама има ли плъхове тук? — разтревожи се Бриана.

— Е, надявам се да няма, защото иначе ще са изяли регистрите, които търсим — отвърна Роджър. Подаде ѝ фенерчето. — Ето, осветявай тъмните места, поне няма да те хванат неподготвена.

— Много благодаря. — Бриана взе фенерчето, но гледаше с известна неохота купчините кашони.

— Хайде, давай — каза Роджър. — Или искаш да съчиня на момента някоя миша сатира?

Бриана се усмихна широко.

— Каква е тази миша сатира?

Роджър не отговори веднага, защото пак се захвана с прозореца. Бута го с всички сили, докато накрая той поддаде с раздиращо въздуха скърцане и живителен хладен полъх нахлу през пролуката.

— Господи, така е по-добре. — Роджър започна да си вее театрално с ръце, като се усмихваше на Бриана. — Е, ще се захващаме ли?

Тя му подаде фенерчето и отстъпи.

— Какво ще кажеш ти да намираш кашоните, а аз да ги преглеждам? И какво е миша сатира?

— Страхливка! — Наведе се да рови под брезента. — Мишата сатира е стар шотландски обичай; ако в къщата или обора има плъхове или мишки, можеш да ги прогониш, като съчиниш поема или песен, в която обясняваш на плъховете колко лоша е храната тук и колко хубава се намира на някое друго място. Казваш им къде да идат и как да стигнат дотам, и се предполага, че ако стихотворението е достатъчно добро, те ще го направят.

Той извади кашон с надпис „Якобити, разни” и го отнесе на масата, като пееше:

Ей, плъхове, вий пълчища сте цели,

ако толкоз много сте огладнели,

да знайте, че котки тук са стража.

Друго място аз ще ви кажа.

Остави кашона с трясък, поклони се в отговор на кикота на Бриана, обърна се към купчините и продължи гръмогласно:

Вървете при Кембъл, там има градина,

но няма котка, спокойно, гадини.

Там ще плюскате чак до насита,

тъй че веднага оттук се омитайте.

Бриана изсумтя одобрително.

— Сега ли го измисли?

— Разбира се. — Роджър сложи със замах още един кашон ми масата. — Една добра миша сатира винаги трябва да е оригинална. — Хвърли поглед към стегнатите редици от кашони.

След това представление не би трябвало да е останал и един плъх на мили [1] Една миля е равна на 1,609 км. — Бел. прев. наоколо.

— Добре. — Бриана извади джобно ножче и разряза тиксото на най-горния кашон. — Трябва да изрецитираш една и в нашия пансион; мама е сигурна, че в банята има мишка. Нещо е изгризало сапуна ѝ.

— Само Господ знае какво е нужно, за да прогониш мишка, която яде сапун; това е отвъд моите жалки способности. — Извади една опърпана кръгла възглавница иззад паянтова купчина със стари енциклопедии и се тръшна до Бриана. — Ето, ти поемаш енорийските регистри, те са по-четливи.

Цяла сутрин работиха в дружеска атмосфера, от време на време попадаха на интересни пасажи, на някоя люспеница и на облаци прах, но не откриха нищо особено ценно за проекта.

— Най-добре скоро да спрем за обяд — каза накрая Роджър. Изобщо не му се връщаше в къщата, където щеше да стане обект на произвола на Фиона, но стомахът на Бриана беше започнал да къркори почти толкова силно, колкото и неговия.

— Добре. Ще поработим още след обяда, ако не си твърде уморен. — Бриана стана и се протегна, а юмруците ѝ почти достигнаха гредите на тавана. Тя избърса ръце в крачолите на джинсите си и се гмурна между купчините кашони.

— Хей! — Спря рязко до вратата. Роджър, който я следваше, закова рязко и носът му почти се удари в темето ѝ.

— Какво има? Пак ли плъх? — С удоволствие забеляза, че слънцето озарява дебелата ѝ плитка с медни и златни проблясъци. Около нея имаше златен ореол от прах, следобедната светлина очертаваше дългоносия ѝ профил и той си помисли, че тя изглежда почти средновековно. Дамата на Архивите.

— Не! Виж това! — Посочи един кашон в средата на купчината. На него с решителния почерк на Преподобния в черно беше изписана само една дума: „Рандал”.

Роджър усети пробождане на въодушевление и тревога. Бриана беше искрено развълнувана.

— Може би вътре е онова, което търсим? — възкликна тя.

— Мама каза, че татко също се е интересувал от този въпрос, може да е питал Преподобния за него.