Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Знаех, че отсъствието му след битката тревожи Джейми. Към края на деня, когато вече и последните войници се завръщаха, аз все се оглеждах за Макбет. Но залезът дойде и сред лагера засветиха огньове, а Хамиш Макбет още го нямаше. Вече се страхувах, че ще намеря и него сред мъртвите.

Той се появи в лазарета преди половин час. Вървеше бавно, но без чужда помощ. Единият му крак беше окървавен до глезена. Той се поклащаше, пристъпяше колебливо, но не даваше на никоя „женска” да припари до него, за да види какво му има.

Сега лежеше на одеяло близо до един фенер. Беше скръстил ръце на издутия си корем и се взираше в гредите на тавана. Извърна очи, щом Джейми клекна до него, но иначе не помръдна. Аз изостанах деликатно, скрита зад широкия гръб на Джейми.

— Как си, човече? — попита го Джейми и стисна дебелата китка за поздрав.

— Ще се оправя, сър — изръмжа Макбет. — Ще се оправя. Само че е малко…

— Дай да погледна! — Макбет не възрази, когато Джейми вдигна края на килта му. Аз надничах в пролуката под ръката му и видях каква е причината за смущението на Макбет.

Беше прободен високо в слабините и раната се спускаше надолу. Скротумът му висеше разпорен настрани и единият тестис беше почти провиснал навън — гладката розова повърхност лъщеше като обелено яйце.

Джейми и двама-трима от мъжете, които видяха раната, пребледняха и един от тях се попипа несъзнателно, сякаш да се увери, че неговите топки са си на мястото.

Въпреки ужасния вид на раната, тестисът изглеждаше неувреден и кървенето не беше силно. Докоснах Джейми по рамото и поклатих глава, за да му покажа, че раната не е сериозна, какъвто и ефект да оказваше върху мъжката психика. Той видя жеста ми с периферното си зрение и потупа Макбет по коляното.

— Не е толкова зле, Макбет. Не се тревожи, пак ще ставаш баща.

Едрият мъж се беше взирал угрижен в раната, но при тези думи погледна командира си.

— Туй не ме тревожи, сър, вече имам шест дечурлига. Ама к’во ще каже жената, ако… — Пламна целият, когато мъжете около него се разхилиха и задюдюкаха.

Джейми ме погледна пак за потвърждение, потисна усмивката си и рече категорично:

— И това ще бъде наред, Макбет.

— Благодаря, сър — въздъхна той с благодарност и с пълна вяра в думите на своя водач.

— Все пак — добави бързо Джейми — трябва да се зашие, човече. Ама ти си решаваш.

Той посегна към отворения комплект с промити игли.

Ужасена от инструментите, с които хирурзите-бръснари шиеха своите клиенти, аз си бях направила три комплекта свои. Избирах най-фините игли за бродерия, държах ги с форцепс над пламък на спиртна лампа и ги огъвах леко, докато добият подходящата форма. Бях си направила и конци от котешки черва; гадна и отвратителна работа, но поне бях сигурна, че са стерилни.

Малката извита игла изглеждаше странно между големите пръсти на Джейми. Илюзията за медицинска компетентност не се засили, когато събра очи като кривоглед и се опита да я вдене.

— Или аз ще го направя — рече той, изплезил леко език в концентрация, — или… — Замълча, защото изпусна иглата и започна да рови из наметалото на Макбет да я намери. — Или — рече пак, когато триумфално я вдигна пред очите на разтревожения си пациент — жена ми ще го направи. — Леко помръдна глава, за да ме подкани да се приближа. Аз се постарах да изглеждам съвсем делова. Взех иглата от некомпетентната ръка на Джейми и я вдянах още при първия опит.

Големите кафяви очи на Макбет пропътуваха бавно пътя между лапите на Джейми и моите малки и сръчни ръце. Накрая той легна с въздишка и даде неохотното си разрешение „женската” да докосне интимните му части.

— Ама не се тревожи, човече — каза Джейми и го потупа дружески по рамото. — Все пак тя моите много ги е пипала и нищо им няма. — Пациентите избухнаха в смях и той стана, но аз го спрях, като бутнах в ръцете му малка манерка.

— Какво е това?

— Алкохол с вода. Дезинфектант. Ако не иска да получи треска или нещо по-лошо, раната трябва да се промие с това. — Макбет беше изминал доста път ранен и около раната освен кръв имаше и мръсотия. Алкохолът от зърно беше силен дезинфектант, дори разреден наполовина с дестилирана вода, както аз го използвах. Все пак единствено с него разполагах срещу инфекцията и бях непреклонна относно употребата му, въпреки оплакванията на помощници и писъците на пациентите.

Джейми погледна зейналата рана и леко потрепери. Той също беше получил своята доза, когато зашивах раната му по-рано тази вечер.