Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Да, струва ми се подходящо, нали? — Негова Светлост се усмихна вяло. — Обаче ползите от тази позиция ще са малки, като се има предвид, че точно под хълма е пълно с езерца и мочурища. Господи! Има една шестфутова [6]канавка, пълна с вода, която продължава стотина крачки покрай основата на хълма! Между двете армии в момента има едва петстотин ярда [7], но все едно са петстотин мили [8]. — Той пъхна ръка в джоба си за кърпата и втренчи невиждащо в перуката, с която беше понечил да си избърше лицето.

Аз деликатно му предложих изцапаната със сажди кърпа. Той затвори очи, вдиша дълбоко през носа, отвори ги и ми се поклони галантно.

— Безкрайно съм ви признателен, мадам. — Избърса лицето си с мръсната кърпа, подаде ми я любезно и сложи разрешената перука на главата си.

— Проклет да съм — рече след малко, — ако позволя на този глупак да изгуби сражението. — Обърна се решително към Джейми. — Колко са хората ви, Фрейзър?

— Трийсет души, сър.

— Коне?

— Шест, сър. И четири товарни понита.

— Товарни понита? О, носите провизии за хората си?

— Да, сър. И шейсет чувала с храна, които отмъкнахме от един английски полк снощи. Както и една шестнайсетинчова [9]мортира.

Джейми добави последната информация с такава небрежност, че ми се прииска да му навра кърпата в гърлото. Лорд Джордж се втренчи в него за миг, после устните му потрепнаха в усмивка.

— О? Е, елате с мен, Фрейзър. Ще ми разкажете всичко по пътя. — Завъртя се към вратата, а Джейми ме погледна ококорен, взе си шапката и го последва.

На прага Лорд Джордж внезапно се обърна. Огледа извисяващия се над него Джейми от незакопчаната яка до преметнатата куртка на ръката му.

— Може и да бързаме, Фрейзър, но трябва да съблюдаваме правилата на приличието. Вървете да целунете жена си за сбогом, човече! Ще ви чакам отвън.

Завъртя се, поклони ми се толкова дълбоко, че опашката на перуката се преметна напред, и рече:

— Ваш покорен слуга, мадам.

Вече имах представа от военни действия и знаех, че нищо особено няма да се случи скоро, и естествено — не се случи. От време на време отряди маршируваха напред-назад по главната улица на Транент. Съпруги и безделници от Транент се мотаеха безцелно, стрелвайки се из тълпата.

Бях виждала лорд Джордж и преди, в Париж. Той не би пренебрегнал действието заради правилата на приличието, макар че според мен именно гневът му заради действията на принц Чарлс и желанието да избяга от компанията на О’Съливан, го бяха накарали да дойде лично при Джейми, отколкото съображения за поверителност или бързина. Цялата армия на планинците наброяваше между хиляда и петстотин и две хиляди души, затова трийсет мъже едва ли можеха да се смятат за дар от боговете, нито пък да бъдат съвсем пренебрегнати.

Озърнах се към Фъргъс, който се въртеше напред-назад като жаба, изпълняваща танца на свети Вит, и реших, че и аз мога да изпратя едно съобщение. „В страната на слепците и едноокият е цар.” Бързо изобретих своя версия на тази поговорка, основана на опита: „Когато никой не знае какво да прави, всеки с разумно предложение ще бъде изслушан.”

В дисагите имах хартия и мастило. Седнах, наблюдавана почти със суеверно страхопочитание от стопанката, която вероятно не беше виждала жена да пише, и съставих писъмце до Джени Камерън. Именно тя беше повела триста мъже от клана Камерън през планините, за да се присъединят към принц Чарлс, когато той бе вдигнал знамето си на брега на Гленфинан. Брат ѝ Хю, след като се завърнал у дома и разбрал какво става, препуснал към Гленфинан, за да заеме мястото си на водач, но Джени отказала да се прибере, за да не изпусне веселбата. Тя била много доволна от краткия престой в Единбург, където Чарлс приемал приветствията на верните си поданици, но изразила желание да го придружи и по пътя към битката.

Нямах печат, но в багажа имаше една шапка на Джейми с брошка с герба и мотото на клана Фрейзър. Извадих я и я притиснах към топлия восък, с който запечатах писмото. Изглеждаше много официално.

— Занеси го на шотландската дама с луничките — казах на Фъргъс, той веднага се стрелна към вратата и изскочи в суматохата навън. Нямах представа къде се намира Джени Камерън в момента, но офицерите бяха разквартирувани в имението близо до църквата и вероятно трябваше да я търси първо там. Поне така нямаше да има време за бели.

След като свърших с това, аз се обърнах към стопанката.

— Случайно да ви се намират одеяла, салфетки и фусти?